Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 20 - The fight

Почуках леко на вратата на Макензи, въпреки че тя не заслужаваше дори това и влязох леко. Тя стоеше на лаптопа си. Разбира се, че
не спи. Седнах от другата страна на леглото и, а тя се направи че не ме вижда. Пресегнах се и затворих лаптопа, а тя се намръщи.

-Видя, че това щеше да бъде моята вечер и се възползва от това.

Как може да ми говори така?

-Нищо не знаеш. Дойдох да те махна от там, но вече си беше тръгнала.

-Да ме махнеш от там? За да можеш да се чукаш с Хари.

-Нямаш право да ми говориш така. Исках да те защитя.

Започвам сериозно да се ядосвам.

-От какво по-точно? Мога да правя каквото си искам и с когото си искам. Ти каза на Хари нарочно да не ме чука, защото го искаш!

-Престани да използваш такива думи!

Опитвах се да намаля тона, но не ми се получаваше особено.

-О, така ли, тогава от къде е тази смучка или сама се е появила. Това беше целта ти, Кейтлин.

Докоснах врата си на червеното място. Напълно бях забравила за това. По дяволите.

-Това не е от него.

-О, моля те, за толкова глупава ли ме мислиш?

Тя ми се присмя.

-Не е станало нищо.

-Дано си доволна.

Тя отново отвори лаптопа си и започна да пише нещо.

-Защо телефона ми беше там?

Всъщност не трябва да питам нея, а Хари. Сигурна съм, че той го е взел. Ето че отново се издадох, много съм глупава.

-Не знам. Защо питаш мен?

-Не знам.

Станах и излязох от стаята и. Още една прибавена лъжа. Значи не само ми е разглеждал телефона, но и го е взел. Това си е вид кражба. А после ме целува. Не го разбирам.

Писах есемес на Лу, разказвайки му за идването на Макензи, но изпуснах частта с Хари. Не знам как по-точно ще му кажа, че съм целунала някой, защото с него не си говорим много по тази тема. И той като баба обича да се подиграва.

***

Гледна точка на Хари

След снощните ми представления, които бегло помня, съм сигурен че сгафих с баща ми. Поне пияните казват истината.