Гледна точка на Хари
*Довечера има купон, ще дойдеш ли, съжалявам, че вчера бях зает.*
Глупакът Зейн се сети за мен. Трябва да ставам. Дано татко е отишъл в офиса. Не искам да виждам изражението му, казващо "Довечера ще съм с друга, може да не се прибираш."
*Беше зает с нещо, което да ти хаби времето.* - Отговорих му.
Лола веднага му е казала. Разбира се.
*Не говори така за нея, трябва да я опознаеш. Е, ще дойдеш ли?*
*Не искам да я опознавам. Като се видим в колежа ще ти кажа.*
Той много се дразнеше като я обиждах. Дори сме се сдърпвали са тази пача. Толкова е фалшива и прозрачна за мен.
-Мяу-у.
Ан се мотаеше в краката ми като станах и се запътих към лъскавата баня. Тази къща е толкова голяма. А сме само двамата с баща ми. Няма смисъл. Скъпи коли, скъпи дрехи, скъпа къща. За какво са ти като нямаш семейство? Мамка му. Имах торбички под очите. Животът ми е пълна каша. Винаги ми е липсвала майка.
Няма да мисля за това. Тя никога няма да се върне. Баща ми се промени,а тя си отиде.
...
-Ох,Брендън.
О, по дяволите. Кухнята. Надникнах и видях най-ужасяващата гледка. Искам да повърна.
Баща ми беше сложил някоя 20 години по-млада жена на плота и беше под роклята и, а тя издаваше най-противните стонове. Мамка им на всички. Тя ме видя и веднага извади главата на баща ми от роклята си, вдигайки презрамката си. И да се крие видях всичко. Добре че не бяха стигнали по-далеч. Какво ги оправдавам. Да отива и чука когото си поиска, но не в тази къща, или да се затворят някъде. Нямам желание да гледам порно на живо от собствения си баща. Отвратително.
Докато баща ми тръгне към мен бях тръшнал вратата и тръгнах бясно към университета. Не взех нито чанта, нито яке. Искам да се дяна някъде. До 5 минути бях там. Пак беше пълно. Всички се смееха толкова изкуствено. Всеки имаше две лица. Както ти е приятел ще те остави.
Със Зейн сме приятели от както се помня, майка ми ни готвеше и се събирахме всеки ден, а сега просто ме зарязва заради някаква кучка. Не беше на обичайното място, където е винаги. Сигурно с Лола са се затворили в някой килер. Майната им. Влязох и тръгнах по коридора. Къде е проклетият Зейн?
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
