One Republic - Feel again
Drake ft. Rihanna - Take care
Гледна точка на Хари
Може да се каже, че Луи вече заживя с нас. Остана да спи в къщата за пет или шест дни, забравих им бройката, и през това време не се случваше кой знае какво. Всяка сутрин просто се събуждах сам или най-често Ан лежеше на възглавницата, където трябваше да е Кейт. Целият ден просто я нямаше, беше на работа следобед и след това не се прибираше веднага, ходеха до Розовата жена, понякога и аз ходех. Вечерта винаги беше много изморена, защото или е работила прекалено или е вървяла много или коремът я боли, защото е яла прекалено много.
През времето , с което не беше с Луи , беше с Лола. Или с Емили. Просто прелестно. Аз прекарвах ужасно много време във фитнеса , вчера и Зейн беше с мен. Бабите там започнаха да се умножават и имам чувството , че единственото , което чувам са ченетата им. Или стичащата се пот от мишниците на един мъж , който просто всеки ден застава до мен и може би космите му там могат да се нарекат „скромна„ горичка.
Луи видя Ан миналия ден и питаше разни неща за нея, много се дразня като питат за нея, и какво като е толкова слаба, какво като се движи бавно, какво като не е перфектният цвят? Това ли е най-важното, по дяволите, как изглеждаш, а не каква стойност носиш за някого? Днес очевидно съм се събудил с краката наопаки. Чувствам се тъпо, защото се случва точно това, което не искам. Не искам от самотата си да започна да ходя на барове, да не спра да пия, защото няма с кого да си говоря или пък да позволя на някакви момичета да се доближават повече до мен, отколкото трябва, защото в очите им виждам само един човек. Постоянно си повтарям, че това е временно, но сериозно започва да ми писва да си мълча. Не че Луи е лош човек, нищо не ми е направил, нищо не ми е казал, просто .. трудно е да се държиш мило. Трудно е. Понякога е трудно, дори и да знаеш, че го правиш заради някого и че жертваш нещо.
Може би поне веднъж ще се опитам да обясня как се чувствам на Кейтлин .. с думи. Дразня се, защото която и приятелка да беше дошла, не че имам ужасно много близки, повечето са кучки, но ако имаше такава тя много добре знае, че не само нямаше да прекарвам толкова време с нея, дори щях да я игнорирам. Но всичко не е само заради Луи, това нещо с работата също е прекалено. Защо по дяволите иска да работи толкова часове? Да не би хората в библиотеката да се редят на редички и да имат прекомерното желание да четат, че тя да няма време да се прибере по-рано и да види милия и самотен Хари, който има нужда от нея? Да, съмнявам се.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
