Felix Jaehn - Ain't nobody loves me better
Гледна точка на Хари
Така, така, просто няма по-хубав момент, в който този пикльо може да се появи. Но не е най-лошото за него, не съм ядосан, по-скоро развеселен. А когато съм развеселен толкова обичам да измъчвам.
- Искаш ли да седнеш, Скот?
Това не беше въпрос , а по скоро подкана. Грабнах близкия стол и го сложих пред себе си , бутайки го на него , а той се обърна няколко пъти наблюдаващ дълбоко лицето ми. Да , Скоти, тук съм , няма да избягам. Стоях зад него и натиснах врата му.
- Наоми!
Кейтлин стоеше до мен, а Наоми явно искаше покана, за да слезе. Сега ще разберем какво толкова и е казал, дори и да е нещо малко, това, че опипа моето дупе е напълно достатъчно.
След малко главата и се подаде от стълбите и когато видя източника на сълзите си се скри.
- Доведи я.
На Кейтлин изобщо не и харесваше, защото въпреки спокойния и безгрижен тон, с който и го казвах, тя си мислеше, че ще я изям или че ще го пребия.
- Хари, не искам тя да плаче повече.
- О, знаеш ли, сега се сещам .. вие бяхте двамата, които се натискахте на онази поляна, ахаха, а после този щеше да ме блъсне.
Няма нещо по-хубаво от това да му счупя носа. Но засега просто хванах цялото му лице и го гледах, присмивайки се леко.
- Ще призная, че имаш вкус, Хари.
Той погледна Кейтлин, която се качваше нагоре и се облиза безсрамно. Копеле, само аз имам правото да правя това. Хванах го за тила без да чакам Наоми да се престраши да слезе и започнах да го водя по стълбите, а Кейтлин се отдръпна изплашено.
- Моля те пусни ме, боли!
- О, наистина, искаш ли да те погаля?
Говорех му саркастично, бутайки го да върви пред мен. Защо изобщо се раждат такива изчадия? Наоми се отдръпна, а той доби невинния си вид и започна да се защитава с някакви мънкания.
- Какво ще ни разкаже сега Скот? Колко малоумен трябва да е, за да дойде в тази къща и да си мисли, че е добър лъжец.
Кейтлин стоеше плътно до Наоми.
- Наоми, кажи какво искаше той от теб.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
