Dependent on you #WattysBulgaria2015

Продължение - Meaningful

Преди да започнете, ако ви харесва съдържанието, което публикувам и искате да виждате още от моите произведения, моля последвайте профила ми в Инстаграм - aesthetic_poets ( Душевно.) Благодаря!

Ed Sheeran - Put it all on me

Harry Styles - Adore you

Гледна точка на Кейтлин

Декември месец е. И през декември месец най-добре усещам колко лесно се дава любов. Събуждайки се всяка сутрин до едно сънливо личице, се зареждам с позитивизъм за целия си ден и с нетърпение очаквам отново да се срещнем под топлите завивки. Това всъщност ми е любимата част от деня в любимата част от годината. Има нещо специално в зимата. Да бъдеш на топло, с гореща напитка в най-любимата ти чаша, с лампичките на елхата, които греят и в душата, с ритмичната мелодия на коледните песни и в моя случай, дрезгавия глас на Хари, който се извива с такава лекота и до момента, в който е достигнал ушите ми, вече съм в захлас.

Но тази сутрин под одеялото не беше така топло, нямаше ги кестенявите къдрави кичури до лицето ми. Надигнах се и се спогледах из празната стая. Неохотно се измъкнах от покривалото и със сънени прозявавания разтърках очи.

Гардеробът на Хари срещу мен отново имаше страшно разхвърлян вид и всъщност цялата ни нова къща изглеждаше по подобен начин, а тази вечер ни очакваха гости. Имахме много работа и добре че го накарах да напазаруваме вчера, защото днес предстои да му подаря подаръка си.

- Харолд!! В тоалетната ли си?!

Не се чуваха никакви плискания на лицето, които правеше всяка сутрин, докато не отидех да му спра чешмата. Не се чуваше и сърбане на кафе, с което обожаваше да ме събужда рано сутрин. Обичаше да си прави кафе и да седне над главата ми, с изключителна "съсредоточеност" си драскаше задачите за деня, които включваха все едни и същи неща от типа на да отиде на фитнес, да се срещне с нов купувач на картина, да закупи нови рамки и от време на време да отиде на някоя лекция. Отскоро беше започнал да ходи на някакви семинари по съвременно изкуство. Мисля, че доста е поузрял като човек и е започнал да води един смислен живот, но все пак буйният нрав не изчезва с такава лекота.

Реших да се пооправя и да го изчакам сам да се появи. Все пак една миниатюрна частица у мен се надяваше да ми направи изненада закуска в леглото. Като му знам кулинарните заложби се връщам в реалността. Все още си спомням онази уникална вечеря, която ме баламосваше, че сам е направил...