Прибрах се с точно два долара в портмонето, просто прекрасно. Честно казано не мислех, че Хари ще ме остави там, но го направи. Толкова му и пука как ще се прибера. Този човек се променя коренно, когато е ядосан или дори раздразнен само. Кретен.
-Къде ходиш, мила, нали щяхме да готвим?
-Дълга история...
-Имам време.
-Бабо, Макензи вече не е девствена.
Казах го с такова чувство на вина, сякаш аз съм я накарала да го направи. Но Зейн знаеше, че не искам това да става и въпреки това го направи. Добре че с Лола се разделиха, той не го заслужава.
-Какво? Как разбра?
-Защото бях там, когато стана.
Баба се приближи и ми вдигна брадичката.
-Нейна работа, не е твоя вината. Нали?
-Вината е на Зейн, защото той знаеше, че не трябва да го прави.
-Не мисли за това сега.
-Да, но майка ми ми каза да я..
-Не мисли за нищо.
Баба повтори. Погали ме по бузата.
-Легни си и не се измъчвай. Майка ти ти е казала да я наглеждаш, за да не и се случи нещо, тя е добре, нали?
-Повече от добре е. Тя го искаше, бабо.
-Тогава защо искаш да я спираш?
-Бабо, това не е правилно! Та тя е дори по-малка от мен!
Станах и се запътих нагоре, искам да поспя на мекото легло, не на твърдата пералня.
-Лека нощ.
Баба защо го прие толкова нормално? Защото не е. Трябваше да я опазя от това. По дяволите.
"Хей...:("
"Какво има Кейтсън?"
"Трябваше да направя нещо, да я махна от там."
"Кого?"
"Макензи. Тя спа със Зейн, а аз не направих нищо."
"Тя какво? Кой беше Зейн?"
"Бившият приятел на ... Лола. Горката Лола."
"Не разбирам. Ти как разбра?"
"Просто бях там, как иначе да разбера -.-"
"Защо си толкова кисела?"
"Как да не съм, задаваш много глупави въпроси."
"Какво ти има, Кейтлин? Просто се опитвам да помогна."
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
