Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 9 - Drunk

Гледна точка на Хари

Тази вечер няма да е като миналата. Да се прибера в къщата на баща ми, която дори не мога да нарека дом и да слушам някой да стене. Мамка му. Баща ми е напълно различен човек. Което ми напомня, че от другата седмица съм в офиса. Не мога да си се представя там. Седящ на кожен скъп стол с много папки и документи и .. бла бла бла. Дано поне има секретарки за чукане. Като се замисля не ги искам. Как иначе да са получили работата освен да спят с баща ми? Жалка картинка.
Вече карах към клуба, където беше Зейн. Защо ли идвах тук? Цяла вечер щях да съм сам. Е, с бутилката. Или с някоя. Това е разваленият ми живот описан накратко. Не искам дори да мисля за Зейн и Лола и техните "мили" жестове. Аз не знам какво е нежност. Особено след смъртта на майка ми. Това е последното нещо, което съм получавал. Всичко е команди и планове. Сякаш не е живот, а затвор. Само Зейн ме разбира, но сега е заслепен от нещо, което не е за него. Какво и се прехласва?Обикновено момиче.

...

-Хей, мислех, че няма да идваш.

-Аз също.

Чудесно. Зейн е сам. Сигурно малката му приятелка е в тоалетната. Дано падне вътре.

-Лола не е тук, не и се излизаше.

-Да съм питал?

Всъщност се облекчих. Не че чувствах неудобно чувство от нея, даже обратно. Антипатична ми е. Неприятна. Ужасна. Приятелка на Зейн.

-Хей, знам, че напоследък не се разбираме много.

-Чак сега ли го осъзна?

Не ми пука, че съм груб, той го заслужава.

-Ти си най-добрият ми приятел Хаз и не искам да те загубя.

-Уау, звучиш като от някоя сапунка.

И той е най-добрият ми приятел. Искам да сме както преди. От алкохола ли съм толкова честен? Чакай, няма да му кажа това.

-Знам, но го мисля.

-И аз.

-Какво?

-Нищо.

-Никога не си признавал, че съм най-добрият ти приятел.

Е, явно не можах да го сдържа.

-Алкохолът влияе, хаха.

-Пияните хора са най-честни.

-Аз не съм пиян, идиот такъв.

Ето тези разговори ми липсват.Шибания Зейн.