След като паркирах пред къщата на баба, вече и моя къща, влязох вътре, сякаш бях уморена от първия ден.Честно казано не беше както очаквах. Кога е било?Какво ли ще има на онова парти? Всъщност когато имах гадже в 7-ми клас бяхме на парти,но тук ще са далеч от това, което са били. Тогава беше през деня, а и бяхме деца.Както и да е. Беше ми интересно,но няма да ходя. Сигурно са някакви пияници и идиоти, които обикалят насам-натам и нямат работа.Не искам да имам нищо общо с такива. Ако с Лола се сприятелим ще ми бъде приятно, но не знам дали искам да опознавам компанията и.
-Хей, Кейти, как мина, разказвай.
Баба се подаде от кухнята,прекъсваща мислите ми.
-Добре.
Казах с лека усмивка,а тя повдигна веждата си по нейния подозрителен начин.
-Очаквах да подскачаш като луда колко е хубаво тук. Да истерясваш, че животът ти ще бъде прекрасен.
-Не мога да кажа, че не ми харесва.Просто е различно от очакванията ми.
-Не всичко ще се случва както очакваш в този живот,Кейт.Когато най-малко очакваш нещата могат да се променят.
-За какво говориш?
-Говоря по принцип. Можеш да градиш нещо с години, а то да се разруши за секунди. Непредсказуемост.
-Живот. Всъщност денят ми не беше толкова лош, запознах се с едно момиче. Тя иска да отида на парти довечера, но предпочитам да вечерям с теб и Тед.
Защо и казах за партито? Сега ще ме убеждава да отида. В този момент телефонът ми звънна. Майка ми. Чак сега се сети. Нямах пропуснати обаждания от нея вчера. Реших да вдигна, защото не исках баба да ме кара да ходя на партито и да си мисли, че няма да отида заради нея.Не че беше заради това, просто бях малко уплашена да се изправя пред хора на моята възраст. Алкохол, цигари, секс.Това не беше в мой стил.Аз не знаех нищо за тези неща, а всички там правят това.
-Кейти? Пристигна ли? Баба ти да не те дразни? Знам,че това е типично за нея.
Сериозно?Това ли бяха първите и въпроси?За баба, нито ме пита как съм, нито нищо.Защо имах такава майка? Нищо ли не означавах за нея? Може би понякога приемах прекалено остро нещата, но на нея не и пука.Какво е живот без майка,която те обича?Сякаш изобщо нямам такава.
-Да, пристигнах.Не, е прекрасна.Сготви ми и мина първият ми ден в университета.
Не мисля,че беше необходимо да и разказвам подробности както на баба, вероятно гледаше в записките си и бегло ме слушаше.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
