Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 50 - Investigation done

Гледна точка на Лола

Чаках Кейт с нетърпение цяла сутрин. Вече бях влязла в стаята, трябваше да се появи, защото имахме история на литературата, а професорът е ужасяващ и никой не иска да бъде под обстрела му. Но от друга страна всички са в тази група, в това число и Хари, и Лиам. Все един от тримата няма да се появи.

Е, това не беше тя. Не че съм се и съмнявала. Влезе задъхана, махаща слушалките от ушите си с леко изплашен поглед.

-Добро утро.

-Това е непоносимо. Лола, онзи мъж ме следи, вече се убедих. Навсякъде е.

Тя остави чантата си и върза косата си набързо, точно когато Хари влизаше, заедно с лектора.

-После ще говорим.

Раздалечихме се, тъй като нямаше място едно до друго.

-Добре знаете, че скоро имате изпити. Не искам никой да се излага.

-Давате ли частни уроци?

От дъното на стаята се чу.

-Искате да кажете, че не разбирате това, което обяснявам и искате да го научите от някого другиго?

Защо трябва да се заяжда?

-Просто попитах.

-Тогава не питай малоумни въпроси.

-Съжалявам, професоре.

-Стайлс, прибери телефона. Боже, да не сме в училище?

Хари прибра телефона в джоба си и видях как погледна към Кейт, която беше напълно увлечена в това, което говореше професорът.

Изведнъж вратата се отвори и вътре влезе Макензи. О, да, бях забравила, че и тя е в тази група. Професорът само и направи знак да седне, а тя се настани до Зейн, шептейки му нещо. Кучка. Той поклати глава, след това тя отиде до Кейт?! След всичко, което и причини ходи при нея? Кейтлин бръкна в чантата си и и даде нещо. Май беше химикал. Има ли значение. Ще се побъркам ако остана още дълго в тази задушаваща зала.

Гледна точка на Кейтлин

Съжалявам, че се записах на онзи курс по изкуство. И какво, ще стоя там като статуя кой знае колко време? Дъвчех бъркалката от кафето си, докато Лола си взимаше закуска. Видях Лиам да минава наоколо и сърцето ми се сви. Погледнах към Лола, за да видя дали идва и станах бавно и несигурно от мястото си, насочвайки се в неговата посока. Има ли смисъл да му казвам нещо? Той си купуваше нещо, а аз го потупах леко по рамото. След като се обърна се отдели от опашката и се усмихна леко.