Здравейте,чувствам се ужасно. Мисля да спра историята, тъй като изтрих абсолютно всичко. Бях написала супер много глави и ги изтрих без да искам, имам навик и да изтривам и кошчето. Нямам абсолютно нищо,а не искам да почвам да пиша от 25-та глава отново. Благодаря ви,че отделяхте време за историята ми.Съжалявам,че ви разочаровах,но аз не се чувствам по-добре. :( Иде ми да се разплача,тъкмо започнах да заобичам всичко.Съжалявам още веднъж.И без това никой не я четеше.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
