Chapter 47 - The photo

10.2K 376 63
                                    

Досега в историята

-Кейтлин, нали?

Човекът се изсмя иронично, подавайки ми ръката си, а аз го погледнах с презрение. Увеличих темпото, докато силните му ръце не ме сграбчиха за рамото и дръпнаха силно.

-Повече не искам да пълниш главата на сина ми с твоите и на Емили глупостите! Хари си има свой живот, остави го намира, той не иска да се занимава с пикла като теб.

Гласът му беше силен и заплашителен. Настръхнах, издавайки стон на уплах.

-Оставете ме намира.

Той отпусна хватката си и се усмихна широко.

-Кажи ми скъпа, колко струваш?

-К-к-какво?

Сърцето ми се беше качило в гърлото, стоях вцепенена, а той ми се усмихваше ехидно.

-Колко? 20 000? 30 000? 50 000? За колко ще се махнеш от сина ми? Виж, Сара е прекрасно момиче от богато семейство, нали знаеш, всяка жаба трябва да си знае гьола. Не може да искаш някой като него, след като не можеш да му дадеш дори и наполовина от това, което ти дава той. Единствената му изгода е да спи с теб. Но нали знаеш, че ще му омръзнеш рано или късно?

Всичко ли за този човек е пари? Къде съм попаднала?

-Аз..не искам парите ви.

-А за какво си с него тогава? Заради уменията му, ха?

-Аз не съм с него.

-Като не си с него защо му говориш глупости?! Ако още веднъж това се случи, кълна се, скъпа, дълбоко ще съжаляваш.

Говореше точно като някой психопат. Спокойно и тихо, но със заплашителни думи. Едва ли не му доставяше удоволствие да ми казва това, да ме заплашва. Хари ли го е накарал да дойде при мен? Как изобщо можа да ми мине през ума.

-Разбра ли ме?

Гледах го, а той ме огледа от горе до долу с пренебрежителен поглед.

-Питах дали ме разбра!

Кимнах леко глава. Вече не усещах студа, беше само горещина. Беше като лава, виряща в съзнанието ми. Той ме пусна на мига и изтупа рамото ми.

-Хубаво. Надявам се да не се виждаме повече.

В момента, в който се запъти към колата си, аз се насочих към близката стена, блъскайки се в нея с изключителна сила. Това ме накара да падна върху влажния сняг, покриваща лицето си с ръце. Отделях тихо ридаене, утихващо в мрака.

Dependent on you #WattysBulgaria2015Where stories live. Discover now