Hold back the river -James Bay
One Direction - Story of my life
Гледна точка на Емили
Чувството вече да си майка е много изпълващо. Държах в ръцете си едно малко момиченце, което чакаше целия си живот на мен, което ми даваше огромна цел в живота.
Погледнах към Рик, който стоеше отстрани на леглото и погали малкото ангелче. Може би копнее той да беше бащата, но не мисля, че го копнее повече от мен. Има празнина в тялото ми, в душата ми, не искам да се връщам назад и когато погледна в малките и невинни очи искам да виждам настоящето, а не миналото. Искам да виждам бъдещето с Рик, как той я учи да кара колело, как тя му казва „татко", как той заема това място в живота и, защото важното е кой я отглежда, кой се събужда посред нощ, за да я провери, а не кой пие цяла вечер и не знае какво да прави с половите си органи.
А относно Хари .. няма да му отнема правото да има близост с нея, защото Трейси може да му донесе само щастие, поне е така в моите очи. Може би не прилича чак толкова на баща си, направи много за Кейтлин и я предпазва, срещу когото и трябва да се изправи.
Просто се чудя как толкова бързо могат да се променят нещата.
Приемах Найл като свой брат, не само като братовчед. Никога не е бил такъв, винаги е правел път и на мравката, полагал е грижи и знам, че му пукаше за нея, но не знам колко силна е била връзката му с Макензи, за да обърне нещата така. Не го показвам чак толкова много, но ми е най-трудно да приема, да видя нещата от друг ъгъл и да не твърдя, че той не може да навреди на никого.
На вратата се почука и ме извади от транса ми. Междувременно тъкмо бях накърмила Трейси и Рик я държеше. Все още се чувствах слаба, затова щях остана още малко в болницата.
Беше към обяд, но погледнах към часовника чак след като в стаята се появиха няколко лица.
Бяха Кейт и Лола, нямаше никой зад тях.
- Здравейте.
Те ми се усмихнаха ведро и влязоха тихо в стаята.
~~
Гледна точка на Хари
Най-накрая тази вечер ще мога да усетя топлотата от тялото и до мен, а не да спя сам както винаги. Ан най-често спи в края на леглото, защото обича да и е по-хладно.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
