Adele - Hello
One Direction - Home
Гледна точка на Хари
Чувствам се изключително глупаво да не мога да стана точно на рождения ден на Кейт. Организирахме се и само аз нищо не правя. Дори казах на Зейн да поръча подаръка ми, тъй като все още не съм се научил как да прелетя. Вчера мина много бързо, не съм говорил отново с лекаря, няма и какво да ми каже повече, Дилън ми дава тъжни погледи от време на време, но не искам да си мисля за това тази вечер. Това е нейната вечер и ще и покажем колко я обичаме.
Не съм я виждал цяла сутрин, но Лола ми каза, че за първи път от няколко дни щяла да я изведе извън болницата, за да се преоблече, да се оправи, така го каза тя. Не ме интересува как изглежда, ако ще да дойде с парцали, моето момиче става на 21.
Имаше изненади за нея и наистина се надявам да я отпуснем от непрестанното напрежение, което чувства заради моето положение. Та тя не е напускала тази болница откакто съм влязъл, изобщо мога ли да си представя какво е да стои цял ден в коридора и да чака да дойде да ме види? Чувствам се гузно и глупаво и гадно, че трябва да преживява това заедно с мен.
- Какво си се замислил, Хаз?
- Искам вече да дойде.
- Не мисля, че госпожа Малик ще побърза да я доведе. Все пак всичко е по план.
Емили постоянно влизаше и излизаше от стаята, носейки балони, които достигаха до тавана и се застояваха там.
- Емили, знаеш ли къде е розовата жена?
- Видях я да подскача насам натам, между другото Зейн скоро ще ти донесе дрехи.
Кимнах и от толкова лежане вече се бях слял с леглото и ми стана неудобно, идеше ми да седна някъде на земята, но и такава опция нямах.
- Ще ви оставя засега, после ще дойдем.
- Ако видиш Уилма и кажи да дойде за малко.
- Добре, днес имаме да прекараме повече време заедно, затова дотогава двамата може да поспите.
- С такава напаст спи ли се.
Измънках, а Дилън само и се усмихна.
- Какво си и купил?
След като Емили излезе малкото момче се насочи към леглото ми, сядащ близо до мен.
- Нещо специално. И лично.
- Това означава ли, че няма да мога да го видя?
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
