Adele - Set fire to the rain
Harry Styles - Don't let me go
One Direction - Right now
Гледна точка на Лола
Макензи бягаше с всички сили. Искаше да спаси жалкия си задник. Зейн бягаше след нея, а аз минах от по пряк път. Тя беше малко по-напред от него, когато не можеше да си поеме въздух повече и спря. Обърна се към Зейн и го гледаше толкова желаещо с малките си лисичи очи.
- Зейни, виж, ние сме приятели.
Едвам дишаше, но беше готова да преплита в мрежите си до последно. Той бавно се приближаваше към нея, а аз чаках да ми даде знак.
- Помниш ли, когато бяхме във вилата преди Хари и Кейтлин да дойдат? Беше ни толкова хубаво, какво удоволствие ти достав..
Не го чаках да слуша глупостите и, а директно скочих върху нея. Боже, колко много исках да го направя, всеки път щом го погледне ми иде да и извадя очите. Тя започна да писка и да бяга с мен на гърба и, а Зейн не очакваше да направя това.
- Няма да съсипваш чужди животи повече!
Започнах да я скубя и дори да не беше заради Зейн я мразех от дъното на душата си за това, че направи всичко, за да види Кейт нещастна. Какво толкова и донасяше това? Толкова ли обича да бъде такава мръсница?
- Пусни ме, кучка такава!
Свалих я най-накрая на земята и забих лицето и в асфалта, а тя продължи да квака като някоя гъска. Вдигнах я грубо, сякаш е затворник и започнах да вървя към бара, а Зейн ме гледаше с отворена уста.
- Ако чаках на теб тя щеше да разкаже цялата ви вечер с подробности.
Понякога Зейн е много мек. Прекалено.
Той я пое в ръцете си и ме целуна по главата.
- От теб ще стане страхотен спайдърмен.
- Спайдъруоман, ако трябва да бъдем точни.
Той ми се усмихна мило и когато започна да развява дългите си мигли не можех да му се карам. По дяволите, защо е толкова красив?
Гледна точка на Кейтлин
За първи път не съжалявах. За първи път не се чувствах зле за него. За първи път знаех и бях напълно сигурна, че го заслужава.
Всичко се случи много бързо. Найл се бореше. Не беше по-малко ядосан. Начина, по който крещеше и надделяваше над музиката, ме караше да настръхвам. Аз знаех, че съм в безопасност и знаех, че Хари никога не би се отказал и не би го оставил просто така, но съжалявам.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
