My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°2°

Г.Т.Сохрин

Четката в ръката ми с времето изсъхваше, докато нанасях боя по платното, което беше до половина готово.

Възползвайки се максимално от артистичните ми умения, се опитах да пресъздам лицето и. Лицето на жената, която не е напуснала мислите ми от вчера.

Тежък въздух излезе от устата ми, като осъзнах, че съм готова. Ръцете леко ме наболяваха от здравата ми хватка на четката. Нямаше какво да правя днес.

Поне няма да е така утре, защото тогава трябва да стана рано, за да посрещна обичайния скучен понеделник.

Както се разбрахме миналата година, работата ми в университета беше добре. Преподавах журналистика на студентите. Всъщност много ми е приятно да правя това. Винаги съм харесвала тази сфера.

Джънкук заяви, че иска да работи самостоятелно. Всеки път щом излизаме някъде, млади момичета му даваха мръсни погледи.

За щастие, Джънкук не харесваше такъв театър и за това искаше сам да се издържа и да получава само моето внимание. Бях щастлива, от нищо не се оплаквах.

Най-накрая върнах четката на мястото си. Единственото нещо, което леко ме притесни беше, че картината се получи по-добре, от колкото очаквах.

Изхоеждаше почти като нея. Начина, по който я нарисувах, беше все едно се взира право в мен. Проклех се за това.

Разбирайки, че картината не е лоша, изведнъж ми се прииска да я покажа на Джънкук. Той трябваше да знае за това. Не можех повече да го гледам да се притеснява за мен, когато се отдалечавах от него, заради тази мистериозна жена.

"Джаги." Чух гласа му зад мен.

"Куки, тъкмо щях да дойда към теб." Обаче очите му и за миг не ме погледнаха.

Не отделяш поглед от туко-що нарисуваната ми картина. Знаейки колко добър е в рисуването, се почувствах засрамена, от начина по който ми гледа лошо творбата.

"Толкова ли е зле?" Попитах искрено, но той не ми отвърна.

"Защо я нарисува?" Каза той.

"Видях я вчера." Казах, докато гледах картината, но като се обърнах към него, лицето му беше шокирано.

"Ти какао?" Попита отново.

"Тя беше причината да се отдалеча от тебе за малко, беше ми много позната." С тези ми думи, той тръгна с големи крачки6в моя посока.

Отдръпна ме от пътя му, преди да вземе платното в свои ръце и да го счупи. Хвърли го на земята и не пропусна хубаво да го покрие с черна боя.

"Джънкук!" Отчаяно се опитвах да хвана вниманието му, но в този момент си мисля, че дори не ме чуваше. По всевъзможни начини се опитваше да разруши картината и аз не разбирах защо.

Спря, когато тя беше вече на малки части.

Гледах и не вярвах на очите си. Не можех да процесирам какво се случи, защо за бога от нищото стана толкова агресивен?

Обърнах го да сме лице в лице и погледа му беше притеснен. Придърпа ме в чупеща-кости прегръдка, сякаш се страхуваше нещо да не ми се случи.

"Забрави за това, за жената и за картината. Не си заслужава." Каза, обаче аз се намръщих.

Отдръпнах се от него бавно.

"Какво имаш в предвид? Познаваш ли я?" Вече гласът започна да ми се повдига.

"Тя не е нищо важно, Сохрин, повярвай ми!" Понякога мога да съм ината и за това сега още повече исках да знам коя е. Попитах го още веднъж.

"По дяволите! Тя е никой, окей?" Той извика и аз спрях. Гледах го с широки очи.

Караниците ни не бяха често. А и дори като имахме, той никога не ми е повишавал тон.

Явно и той го осъзна, защото изглеждаше гузен.

Проближе се и силно ме прегърна, докато аз гледах земята. Галеше гърба ми и ме целуна по главата.

Отвърнах на прегръдката, скоро чувайки въздишането му.

"Извинявай, Нуна, не исках да ти крещя, просто имам лоши спомени с този човек. Тя само вреди. Моля те, спри да ми мислиш за нея." През цялото време ме гледаше в очите, очаквайки отговор.

"Окей."

"Добре, сега ела да гледаме някакъв филм и после да спим. Нали имаш работа утре." Каза и слязохме на долния етаж.
Ако смята, че тази жена е опасна, тогава ще спра да мисля за нея.

°°°

Толковаааа време мина, но се радвам, че се завръщам в 2021 година с нови сили. Надявам се до този края на тази година да съм я превела напълно.

igot7_ara