Толкова е заблуждаващо.
Фактът, че хората с най-ангелските лица могат да бъдат дори по-лоши от самия дявол.
И с времето го осъзнах.
｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆ ｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆｡･:*:
Това е измислена история.
Нито героите, нито случките са истински.
#1 i...
Светлините продължаваха една по една да изгасват, заедно със забързващото ми ритъма сърце. Имах чувството, че ще от нищото ще спре, заради прекаленото количество адреналин в кръвта ми.
Накрая последната лампа премигваше за известно време, докато и тя не изгуби светлината си, от която така имах нужда в момента. Единствено естествената светлина на не още залязлото слънце ми даваше някава представа за околностите. Долната ми устна нежелателно започна да трепери, в очакване на следващото действие на жената.
Бях единствено аз в тази сравнително голяма тоалетна, за сега единствено виждайки широкото и дълго огледало с моето изображение на него. Само че това не беше мое отражение, тъй като то не следваше моите движения.
Усмихваше се, радвайки се на сегашното ми състояние, което беше пред избухване в силен плач. След миг по-късно отражението ми вече беше на жената, която презирах с цялото си сърце.
Първият и може би единственият човек, който съм мразела до такава степен. Дори беше ли правилно да я наричам човек, самата аз нямах отговор на този въпрос.
Доближаваше се, изглеждаше все едно, че е в огледалото и дълбоко в себе си така се надявах, но знаех, че в този момент е някъде около мен. Първоначално усетих само няколко кичура коса да бъдат хванати, преди цялата ми коса да бъде издърпана назад, карайки врата ми да се извие болезнено.
Но после болката се разпространи по цялата ми глава също. Бях на косъм от изпадайки в пълно безсъзнание. Трябваше да я питам защо прави всичко това?
Очите ми не издържаха на напрежението и в един момент те просто се затвориха.
°°°
Събудих се с един единствен въпрос. Къде съм? Това не е дома ми. Изведнъж се досетих, при което веднага извадих телефона си да звънна на Марк.
Дори след дългите няколко обиколки около контактите му, все още не намирах номера му. Реших да проверя чатовете ни, но и те някак дори не съществуваха. Защо нищо не си спомням? Освен това имах едно от най-гадните главоболия.
След известно време не ми беше толкова зле та започнах да ставам, но осъзнах, че съм с официални дрехи. Странно.
Тръгнай на някъде, най-вече да се уверя, че не съм в друга страна или отвлечена. Излязох и бях напълно сама. Единствено аз и лекият ветрец.
Някак стигнах изхода, имаше голяма порта. Осъзнах, че сградата приличаше на училище, но с по-просторни класни стаи.
Предполагам, че е университет или колеж?
Усетих вибрация, досещайки се, че явно някой ми е писал.
Джънкук.
Той е жив?
Но нали Марк го уби?
Къде, по дяволите, е Марк?
°°°
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
