My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°30°

Г.Т.Сохрин

Тъмнината ме обгръщаше, обаче чувах лек шум. Продължаваше и продължаваше като аларма. Намръщих се и леко се размърдах.

Отворих си очите, въпреки че не се чувствах съвсем комфортно да го правя. Тавана имаше ярко бял цвят и усещах лек бриз до мен, може би имаше вентилатор.

Огледах се наоколо и чух женски глас.

"Събуди се!! Влезте, тя се събуди!!"

Веждите ми се сбръчкаха, при което се опитах да стана. Изсъсках от болката, която преминаваше през цялото ми тяло. Пред мен стояха две жени с бели униформи. Наблюдаваха ме объркано.

Те бяха медицински сестри, което значи, че аз съм в болница?

Тези мои мисли се изпариха, когато доктора влезе. Усмихна ми се и седна на стола до мен. Извади стетоспок, за да измери пулса ми. После провери раните на ръката ми, които чак сега забелязах.

Не казах и думичка, чакайки го да си свърши работата. Щом приключи ми даде една от неговите топли усмивки.

Върнах му усмивката, само че тя беше фалшива. Не че не бях щастлива или нещо такова, просто в момента не изпитвам нищо.

Нито наранена, нито тъжна.

Обърна се с лице към сестрите, а аз ги наблюдавах.

"На мен ми изглежда добре." Започна и им подаде няколко документа.

Погледнах ги объркано. Аз съм добре? Какво ми се е случило? Защо съм в болница?

При тези въпроси главата ме заболя.

Докторът продължи разговора със сестрите и аз някак успях да го прекъсна.

"Какво ми се е случило?" Попитах и тримата се обърнаха към мен.

Той се усмихна извинително.

"Преживяхте катастрофа. Влошените ти рани са в много по-добро състояние, скоро ще заздравеят. Изгубила си си паметта."

Все още не го разбирах. Преживяла съм катастрофа? И къде е Марк? Аз съм в болница, а той дори не е тук.

"Къде е приятеля ми? Ъмм...Марк Туан?" Зададох още един въпрос.

"Да не говорите за мъжа, който беше с вас в колата?" Отговори с въпрос, което ме обърка още повече.

Каква кола? Ъгхх.

"Д-да.." Дори в собствения си отговор не бях сигурна.