My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°14°

Г.Т.Сохрин

Минаваше полунощ, а аз все още бях будна. Джънкук беше дълбоко заспал точно до мен, оставаше ми само да го гледам.

Умът ми не можеше да разбере какво точно се случва в живота ми в момента. Също, виждайки Джънкук толкова обичлив и спокоен беше прекалено объркващо. Нещото, което съвсем ме изкара извън релси, беше, когато се опитах да потърся няколко контакта в телефона ми.

Цяла година е минала. Всичките ми контакти сякаш са се изпарили, единствено телефонния номер на Джънкук въведен.

Дори след това, което направи, някак си все още бях заслепена от невинната му страна. Но защо тези неща ми се случват?

Очите ми не спираха да обикалят из стаята, докато не забелязах черната фигура на едната стена. Все едно беше сянката на жена. Инстинктите ми ме накараха да стана от леглото и да се насоча към нея.

Бях изумена от това, което правих. Исках да се върна, но краката не ми даваха. Накрая се приближих съвсем, докато можех да виждам очите на жената.

Ужасно добре можех да я разпозная, сякаш вчера за пръв път в видях. Беше същата жена, от която исках да купя гердана. Тази, която продаваше старинни вещи в гората, същата, която породи първата ни караница с Джънкук.

Същите тъмни кръгове под очите. Бях в шок, не можех да се мърдам, в сравнение с бързия ритъм на сърцето ми.

Някак си тялото ми беше под нечий контрол, докато не извиках силно Джънкук.

"Сохрин!" Извика с преграхнал глас, преди да ме придърпа към него и да ме обгърне с ръцете си. Като че всичкия ми страх излезе от душата ми, се разтреперих. Устната ми трепереше, не исках и да пробвам да видя дали мога да говоря.

Не можах да се спра, та се обърнах, за да видя, че жената я няма.

Сърцето ми не намали пулса си, дланите ми бяха потни,  а тялото ми студено като лед. Джънкук не спираше с галенето на гърба ми, докато ме прегръщаше силно.

Брадичката ми беше поставена на рамото му, докато той се опитваше да ме успокои. Постепенно дишането ми се успокои и той бавно се отдръпна от мен, за да ме види по-добре.

"Добре ли си?" Попита с широки очи.

За миг погледнах надолу, преди бавно да кимна. Не бях в кондиция след този инцидент да съм поне близо до адекватна.

Какво правеше тази жена Тук? Беше ли нещо като дух? Или просто част от въображението ми?

Беше толкова истинско. Погледа и, който ме изяждаше жива.

Джънкук ме целуна по челото, преди отново да се вгледа в очите ми. Някак си ми беше комфортно. Със сигурност не изплашена, че може да ме убие, както последния път.

Усмихнах му се, обаче явно това не му беше достатъчно. Имаше нужда от пълен отговор.

Обвих устните му с моите, като нежно поставих ръцете си около врата му. Беше изненадан от това мое действие, но не след дълго започна да отвръща. Все още усещах искрите помежду ни. Същите при първата ни целувка.

Отдалечих се и поставих челото си срещу неговото, търкайкки носовете ни един в друг.

"Добре съм."

Ръцете му се увиха около мен и ме вдигнаха от студения под, насочвайки се към леглото. Докосванията му винаги бяха толкова внимателни, все по-дълбоко се влюбвах в него.

Легна до мен и прегърна кръста ми. Зави ни с топлото одеало. Главата му беше заровена в сгънката на врата ми, лекият му дъх ме гъделичкаше.

Погалвах врата му, но мислите ме спряха.

Не се е виждал толкова често с Марк, но знаеше кой е.

"Джънкук." Повиках го нежно, за всеки случай, ако е заспал.

"Знаеш ли защо Марк не ми отговаря на обажданията?" Тялото му сякаш се смрази.

°°°

Класните ми свършиха най-накрая, а края на годината идва най-после🧎‍♀️🧎‍♀️🧎‍♀️

Credit: neottarius