°35°

343 25 16
                                    

Г.Т.Сохрин

Попитах го, объркана от името, което спомена. Погледна за миг надолу, преди да ми покаже топлата си усмивка. Гушна ме, като не забрави да се зарови във врата ми, леко целувайки го.

"Никой важен." Отвърна и ме стисна в обятията си още по-силно, докато аз отвърнах. Обичах го толкова много. Да усещам ръцете му по тялото ми- чувствах се защитена и обичана.

Целунах главата му и затворих очи, усмихнах се на всички тези малки спомени, които имахме. Заспала съм в обятията му неусетно. Беше толкова спокойно. Просто ние двамата.

°°°

Тичах около собствения си дом, където намеря за, одачно. Начинът по който отвори рязко вратата, наблюдавайки ме с онази малка усмивка. Лицето му беше замъглено, така приличаше на безмилостен убиец. Бях изплашена, изплашена от миналите му думи.

"Защо те е страх? Отвори вратата. Дявола е навън, за да си поиграе." Каза ми до преди няколко минути.

Трябваше да се обадя на приятеля ми. Трябваше да му кажа, че беше прав. Сякаш сърцето ми спря, когато усетих студените му пръсти да хващат глезена ми. Само тази хватка беше изключително болезнена.

Изкрещях от факта колко студено и болезнено беше да чувствам допира му. Опитах се да го видя по-добре, но явно съдбата си има други планове. Очите ми бяха замъглени през цялото време.

Усетих, че е вече над мен. Дори най-малкия му добир ме караше да крещя безмилостно. Тялото ми трепереше. Моментът, в който поставя ръката си върху част от тялото ми, дрехите по него се разкъсват.

Сигурно из цялата къща е можело да се чуят силните ми викове от болка. Къде беше той? Приятелят ми, от който имах нужда най-много в момента.

Сълзите не спираха да падат, дори за секунда. Той продължаваше да ме наранява. Спрях да се боря, когато осъзнах, че няма да мога да го ударя. Спрях и в същия момент, очите започнаха да ми се затварят.

Щом спрях да се съпротивлява, той остави тялото ми, а вратата се отвори със силен шум. Който и да беше, ме отведе от този ад и ми помогна.

Заведе ме в колата си и тръгна на някакво, непознато за мен, място. При завоя се чу силен трясък и усетих силна болка в главата ми, както никога досега.

My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation} Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora