Толкова е заблуждаващо.
Фактът, че хората с най-ангелските лица могат да бъдат дори по-лоши от самия дявол.
И с времето го осъзнах.
｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆ ｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆｡･:*:
Това е измислена история.
Нито героите, нито случките са истински.
#1 i...
Денят мина някак. За щастие, Джънкук през цялото време се опитваше да ме развесели, но въпреки това, думите на Марк все още бродеха ума ми.
Той е чудовище.
Изобщо не можех да му повярвам. Налагаше ми се постоянно да избутвам тези думи надалеч. Осъзнах, че Джънкук се опитваше да ме нахрани. Как си представя той да направи такова нещо?
Помислих и върнах вниманието на мъжа срещу мен. Усмихнах се преди да продължа с яденето. Отидохме да спим, прегръщайки се.
Винаги беше нежен с мен. Усмихнах се и заспах.
Утре отново ще се видя с Марк. Липсва ми.
На следващата сутрин
Събудих се, оправих се и звъннах на Марк. Помолих го да се видим в парка, в който винаги се разхождахме.
Взех телефона с мен и се обърнах да видя, още спящия, Джънкук. Беше толкова красив. Приближих се и поставих целувка на челото му.
Слязох долу и излязох. Карах до мястото на срещата и след десет минути пристигнах. Седнах на една от многото пейки и зачаках. Погледнах нагоре към небето и си затворих очите, поемайки дълбок въздух. Усетих, че някой сяда до мен и си отворих очите.
Обърнах се, за да видя Марк. Прегърнах го силно. Бавно отпусна ръцете си около мен, което докара крайчиците на устата ми да се повдигнат. Толкова много ми липсваше.
Отдръпнахме се един от друг, подавайки ми лека усмивка. Намръщих се на видяното.
"Какво ти има?" Попитах го леко, очаквайки отговор.
Очите му бяха забити в земята, преди да ми отговори.
"Наистина ли го обичаш?" Зададе ми този, неочакван за мен, въпрос.
Все още не разбирах отношенията му с Джънкук. Каква е причината за силната му умраза?
"Да, но моля те, Марк. Кажи ми какво не е наред." Вече се молех.
"Виж Сохрин, този твой, много от теб обичан, приятел е убиец. Убил е непреброимо число от хора. Той е чудовище, Сохрин, скоро и теб ще погуби, а не искам това да се случи."
Искаше ми се да му извикам в лицето за казаните му думи. Но реших да съм справедлива и поне да чуя версията му. Все пак ми е най-добър приятел и той винаги е искал най-доброто за мен.
"И как си толкова сигурен в това?" Вече погледна нагоре към мен.
"Когато бях извън града, се срещнах с една стара жена и-"
Изведнъж спря и само се взираше в лицето ми.
"Марк." Извиках го и излезе от транса, в който беше изпаднал.
"О, нищо. Просто казвах, че трябва да се прибереш вкъщи. Джънкук сигурно те чака." Най-после проговори, на което погледнах объркано.
Хвана ме под ръка и ме доведе до колата ми. Прегърна ме и ми се усмихна топло.
"Прибирай се, Джънкук сигурно те чака. Обичаш го, а не искаш да го притесняваш нали?" Изчака ме да вляза в автомобила и така и направих.
Очите ми не напускаха неговите. Не разбирах значението на думите му. И също, защо тялото му беше толкова ледено? Може би все още не искаше да ми каже. Какво се случва?
Започнах да карам обратно към вкъщи. Веднага щом влязох, забелязах Джънкук да зяпа в нищото.
Усмихнах се и го прегърнах от отзад. Странно, и той е студен.
"Джънкукии" Повиках го, но не помръдваше нито мускул.
Повторих същото, но малко по-силно. Това мое действия леко го изплаши, но не след дълго се обърна с лице към мен и устата му се изви в усмивка.
"Джагии" Отвърна и ме прегърна с глава на талията ми. Лицето ми се стопли, обаче не пропуснах да отвърна на жеста му.
"Кога се събуди?" Попитах го.
"Преди няколко минути." Кимнах.
"Но ти не беше тук. Къде беше, Нуна?" Пита, а аз прекарвах пръсти през косата му.
"Отидох да се видя с Марк."
"Зная." Отвърна, въпреки че не го чух.
°°°
Пречиствам ви умовете с ТОЗИ Джънкук.
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
