My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°17°

Г.Т.Сохрин

След силния ми вик, нищо не ми остана, освен да зяпам. Забелязах колко разширени му бяха зениците. Колкото по-шокиран беше, толкова по-засрамена бях.

Сама не си повярвах как го казах. Знаех, че изпитвах чувства към него и то беше заради самия него. Просто не можах да се сдържа, като каза, че сигурно харесвам Джиньонг. Да, харесвах го, но само като приятел.

Продължавах да гледам Джънкук. Минаха няколко секунди и вече гледаше земята, а аз правех същото. Започнах да си хапя долната устна, заради голямата доза неудобство.

Точно когато щеше да каже нещо, глупавата аз реши да избяга. Буквално започнах да тичам обратно към вкъщи. Не исках да чуя негативен отговор към моето обяснение в любов. Щях да бъда добре, ако ми предложеше да си останем само приятели. Но дълбоко в себе си знаех, че ще ме боли.

Направо тръгнах към стаята си, щом влязох в къщата. За щастие, Джиньонг не беше във всекидневната, и не ми се налагаше да му обяснявам случилото се.

Легнах на леглото и изкрещях, но възглавницата заглуши звука. Бях толкова ядосана на себе си, че от преумора съм заспала.

°°°

Събудих се от шумен звук. Сякаш нещо падна. По принцип бих веднага изтичала да видя какво е станало, но в момента бях прекалено изгубена в собствените си мисли.

Просто го игнорирах и отидох да си взема душ. За щастие, той леко ме успокои.

Излязох, вече чиста, и се преоблякох. Отидох на долния етаж, с надеждата да не видя нито едно от момчетата.

Въздишах, като разбрах, че няма никой в стаята. Започнах да си приготвям рамен. Вече огладнявах.

Когато започнах да ям, входната врата се отвори. Видях Джънкук. Изглеждаше изморен и наранен. Сякаш е тичал маратон или нещо такова.

Станах и се приближих към него, за да видя дали е добре.

"Джънкук, добре ли си?" Попитах и за миг се вцепени. Беше нервен за нещо.

"Да, всичко е наред. Това храна ли е, което надушвам?" Смени темата и се запъти към кухнята.

Наблюдавах го как ми взима рамена и започва да го изяжда.

"Ейй, това е мое!" Казах и се насочих към него, за да си взема храната, но той започна да тича, а аз го гонех.

"Вече не." Каза шеговито и ми се изплези. Продължаваше да тича.

Това същото момче ли беше, което вчера ме игнорираше?

Махнах тези мисли от главата си и продължих да се смея, докато продължавах да го гоня. Изяде всичко, което още повече ме ядоса. След време се озовахме в неговата стая.

И двамата се смяхме като малки деца. Липсваха ми тези времена, в които двамата така се забавлявахме.

Бавно смеха му спря да се чува, както и моя. Погледа му не се отделяше от моя и изобщо не поглеждаше другаде, както би направил преди. Този Джънкук, който би се засрамил от моята прегръдка, сега ме гледаше право в очите.

"За това, което каза по-рано..." Започна и аз моментално направих контакт с пода. Не исках да знам отговора му, защото ме беше страх от отблъскване. Въпреки всичко, аз бях тази, която ни нарече най-добри приятели.

"...казваше ли истината?" Довърши въпроса си с нежен глас.

"Наистина го мислех." Отговорих бързо, а той вече ме беше обгърнал с ръцете си.

"Няма да те бърка, ако кажа, че и аз изпитвам същото, нали Нуна?" Каза, обаче аз продължавах да гледам пода тъжно.

"Няма проблем, разбирам ако не изпитва- ЧАКАЙ КАКВО???" Не можах да повярвам и не спирах да го гледам с широки очи. Сега беше негов ред да гледа засрамено.

"И аз т-те обич-чам, Сохрин." Каза нежно, а аз продължавах да гледам щастливо.

Преди да кажа нещо, ме дръпна в силна прегръдка. И аз като него, увих ръцете си около тялото му. Усещах многобройните пеперуди да пърхат в стомаха ми.

По едно време врата ме гъделичкаше, а то е било заради подхилкващия се Джънкук. Главата му беше заровена в згъвката на врата ми. Дъха му изпращаше тръпки по гърба ми.

"Толкова съм щастлив!" Каза и при тези думи, го прегърнах още по-силно.

°°°

"Моля те, само ще нараниш всички!"

"Никой не го интересува, тогава защо и аз да се интересувам?"

"Умолявам те, той не го заслужава!"

"Той ми препречи пътя и ти знаеш, че тя е моя."

Опитах се да се събудя от лошия сън, въпреки че знаех, че това дори не беше близо до кошмар.

°°°

Еххх, най-после ги събрах тези двамата~

Credits: @igot7_ara