My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°11°

Г.Т.Сохрин

Филмът не беше зле. Беше дълъг два часа. На доста части се изплаших, но Джънкук...той дори не трепваше. Все едно, че филмът изобщо не беше страшен.

От начало бях впечатлена, но по-късно ми беше странно как може да е толкова спокоен.

Тъй като няколко дена не бях на работа, не се очудих, когато шефът ми се обади.

Вдигнах телефона, леко притеснена от това, което ще каже.

"Здравейте! Вие как сте?" Опитах се да не звуча притеснено. Дори и да знаех, че след малко ще започне да ми крещи.

"Добре съм. Звъня ти, за да ти кажа, че днес трябва да дойдеш на работа. Марк не е тук, а някой трябва да поеме задачите му."

"Чакайте...не сте ли ми ядосан? За всичките тези дни, през които не бях на работа?" Попитах го.

"О, не се притеснявай! Марк ми каза за много важните ти ангажименти." Каза спокойно.

'Задължена съм ти, Марк..' Помислих си.

"Да, разбира се. Ще дойда."

Казахме си по едно "довиждане" и погледнах колко е часа.

"Шест вечерта." Осъзнах, че започва да се стъмва. Бързо се преоблякох в други, по-подходящи за навън дрехи.

Джънкук си драскаше нещо на листче. Реших да му дам малко лично пространство.

"Джънкук~" Повиках го, за да се обърне към мен. Обух си обувките и се приближих до него.

"Имам малко работа. Ще се върна до един час. Става ли?" Попитах го внимателно, тъй като за първи път ще е сам вкъщи.

"Един час?" Попита той.

Сърцето ми пропусна удар при сладката гледка.

"Мхм. Нито повече, нито по-малко." Отговорих му, а той леко се усмихна.

Казах му "чао" и излязох.

°°°

'Трябва да я наглеждаш' Изръмжах от гласа.

°°°

Влязох си в колата, но когато се опитах да я запаля не ставаше. Е, явно ще си взема такси за днес.

Отново излязох навън, докато не забелязах едно такси.

Дадох адреса на офиса ми и потеглихме.