Г.Т.Сохрин
Беше трудно да се въздържам, наистина исках да разбера повече за тази жена. Започвах да се изнервям при постоянната и поява в сънищата ми. Тя винаги сочеше към снимките на мен и Джънкук.
Винаги сочеше към скимката на Джънкук и си клатеше главата, сякаш не и харесва. За жалост, така и не разбрах какво има в предвид. Джънкук ми каза, че е имал лоши спомени с тази жена, но от къде дори я познава?
От къде за Бога тя познава Джънкук? Всеки път като споделях притесненията ми за нея, той се ядосваше и ми отвръщаше да забравя за нея. Очудващо, винаги се обръщаше към нея като "кучка".
Бях шокирана, когато го каза първия път. Никога не съм го чувала да псува с такава злоба. От тогава, все повече исках да знам за нея. Всяка нощ правеше едно и също - сочи Джънкук и си клати главата.
Най-накрая бях изтощена да гледам едно и също всяка нощ.
Джънкук беше разочарован от мен. Обещах му да не му я споменавам повече и все пак го направих. Почувствах се зле, като го видях на балкона. Беше късно вечерта, почти полунощ.
Отново я сънувах, но сега беше по-различно. Държеше снимка на друг човек. Човек, който изобщо не разпознавах. Изведнъж лампите се загасиха и единствено неговото лице се виждаше.
Скоро кръв се стичаше от очите му, от което се вцепених. Събудих се и ме попита какво е станало. Казах му, че отново я видях и той само хвана главата си с ръце и въздиша тежко.
Стана от леглото. Това леко ме нарани. Стоеше без тениска с разрошената му коса, гледайки в нищото.
И аз го последвах, като увих ръцете си около кръста му и сложих главата си върху широките му рамене. Усетих как сълзите ми напират, когато леко замръзна от допира ми.
"С-съж-жалявам!" Изкарах тези думи, надявайки се сълзите ми да не паднат. Усетих, че се успокои, когато чу гласа ми. Чу се въздишка, преди да се обърне и да ми хване лицето.
Постави нежна целувка на носа ми и ме гледаше толкова нежно.
"Моля те, спри с това, Джаги. Не мога да те гледам така всяка вечер. Може и да се ядосвам, но и много се притеснявам за теб. Моля те!"
Обясня ми, а аз погледнах надолу.
"Ще се опитам." Промълвих, докато той ми галеше гърба.
"Да, моля те!" Каза и леко се изкикоти, преди да ме целуне.
°°°
Г.Т.Джънкук
Прегърна ме и най-после можех да я усетя. Бях щастлив, че вече ставах все по-силен. Но защо имам чувството, че той започва да се влюбва в нея също.
Не и е ядосан вече от много време. Усещам, че сърцето му препуска, въпреки че не го признава.
Не! Не може. Не мога да му позволя. Не може да ми я вземе, особено сега като успявам и сам. Ще се постарая да се махна от тук, колкото се може по-бързо.
°°°
Г.Т.Сохрин
Върнахме се в леглото и този път Джънкук ме прегърна още по-силно. Ръцете ми бяха на гърдите му и незнайно заспах.
Добре, ще спра.
Ще спра да търся информация за тази жена. И без това е ясно, че скоро нищо няма да разбера за нея.Но трябва да разбера за човека, който тя ми показа. Изглеждаше познат, но в същото време нямах идея кой е.
Защо Джънкук беше толкова напрегнат от тази тема. Криеше ли нещо от мен?
Искаше ми се да знам.
°°°
Б
ързо напомняне, че Джънкук има най-красивите татуировки на света.
Credits: igot7_ara
![](https://img.wattpad.com/cover/219597809-288-k589514.jpg)
YOU ARE READING
My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}
FanfictionТолкова е заблуждаващо. Фактът, че хората с най-ангелските лица могат да бъдат дори по-лоши от самия дявол. И с времето го осъзнах. 。・:*:・゚★,。・:*:・゚☆ 。・:*:・゚★,。・:*:・゚☆。・:*: Това е измислена история. Нито героите, нито случките са истински. #1 i...