Толкова е заблуждаващо.
Фактът, че хората с най-ангелските лица могат да бъдат дори по-лоши от самия дявол.
И с времето го осъзнах.
｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆ ｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆｡･:*:
Това е измислена история.
Нито героите, нито случките са истински.
#1 i...
Джънкук ме бомбандираше със съобщения. Не спираше да ме пита за местоположението ми и дали всичко беше наред. Разбира се, че не му отговорих.
Не можех. Не исках да му отговоря. Обаче защо държанието му към мен е толкова различно. Държи се все едно ми е гадже. Как може така да ми говори след онова, което ми стори онзи ден.
Денят, в който видях истинското му лице. Изглеждаше зло и чудовищно. По-лошото беше, че тези мои чувства към него бяха все още в мен и бях готова да му простя ако видя, че се е променил.
Променил? Дали е възможно? Онзи ден сякаш беше обладан. Ами ако се случи отново?
Достигнах толкова надалеч в моите собствени мисли, че се замислих дали някога изобщо ме е обичал. Не ме е използвал, нали?
Сякаш отговорите на тези въпроси бяха пред мен през цялото време, просто не исках да ги възприема. Толкова много обичам това момче, с неговата невинна усмивка, наричайки ме Нуна, прегръщайки ме все едно искаше да ме защити.
Исках да се разплача, поради моето провалено свързване с Марк. Къде, по дяволите, е той? Сякаш е мъртъв или нещо такова. Този изобщо не ми се е обаждал и дори никъде не мога да намеря номера му.
От факта, че не повярвах на Марк, когато ми каза за Джънкук, сякаш лампа ми светна в главата. Сърдит ли ми е? За това все още не ми се е обадил? Надявам се.
Отдалеч видях черна кола да се приближава към мен. Преместих се настрани, за да не не стане инцидент и странното беше, че спря точно пред мен.
Прозорецът се спусна и видях лицето му. Джънкук.
Сърцето ми биеше с все сила, но знаех, че все още не можех да му вярвам. Страхувах се да не се промени отново.
"Пука му единствено за себе си. Той ще убие и теб, Рина!"
Това ми каза Марк. На какво трябва да вярвам?
Джънкук ми се усмихна, ала аз не знаех какво да правя. Отвърнах с лека усмивка в замяна. Не спираше да ме наблюдава, а аз само се надявах да не се опита да ме убие, като последния път.
След известно време усмивката му изчезна.
"Ами влез." Леко се засмя, докато поклащаше главата си.
"Хъ?" Казах объркано.
Очите му се насочиха към другата страна на колата, показвайки ми, че иска да седна до него.
За миг се замислих, преди да вляза в колата. Леко се изкашлях, преди да си сложа колана.
Погледнах настрани и той вече ме наблюдаваше.
"Добре ли си, Нуна?" Попита с мекия си глас. Прииска ми се да го прегърна. Веднага махнах тази мисъл от главата си, казвайки си едно не.
"Много добре съм." Казах, а той ми се усмихна широко.
°°°
Удари ме за пореден път и вече бях на земята, кръв течеше от носа ми, постепенно отивайки в устата ми.
"Защо продължаваш да го правиш?" Бях напълно ядосан.
"Забрави ли къде се намираш, малък Куки? Ти си просто една марионетка. Имаше смелостта да я обичаш, дори още по-зле - да ме изместиш. Как може да си толкова глупав?"
Попита и в същия момент лицето и се появи в ума ми. Да, обичах я. Тя е първият човек, когото някого съм обичал. Никога не съм чувствал нищо дори към майка ми.
За нея аз бях грях. Грях, който трябваше да е мъртъв. Може би, заради това не почувствах нищо, когато я убих със собствените си ръце.
Това чудовище се влюби в нея. Той я обича. И сега съвсем нямам шанс, чувствах се зле за самия себе си.
Но това не ме спира, ще продължа да се опитвам, колкото мога. Обичам я, повече, отколкото някога той изобщо ще.
°°°
Сохрин, търсейки Марк like:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
