My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°16°

Г.Т.Сохрин

Събудих се, но не си чувствах крайниците. Можех да си мърдам тялото, но то беше студено. Сякаш тялото ми беше заклещено в куб лед. Светът около мен се въртеше и предчувствах нещо лошо. Можех да я усетя, бедата.

Чух стъпки, които някак си се приближаваха към мен, сърцето ми отговаряйки със силните си удари. Искаше ми се да заплача, когато усетих ледено студени, дълги пръсти да се увиват около врата ми.

Хватката на врата ми, от когото и да било, беше толкова силна. Искаше ми се да издам писък на агония, но нищо не излезе през устата ми. Вдигна слабото ми тяло, докато не усетих краката ми да се влачат по студения под.

Обърна ме и сега бях срещу нея. Изцяло стаята беше черна, единствено покритото ми със сълзи лице и ужасяваща жена.

Дяволски добре знаех, че визията и ще си остане завинаги в ума ми. С времето все повече затягаше хватката си, започват да се задавям.

Мърдаше си устните, може би се опитваше да комуникира с мен, но без успех. След известно време я чух за първи път някога.

"Защо не вярваш на истината? Той не те обича и никога няма. Той е роден, за да разпръсква омраза, само това може да прави."

Страхът от смъртта и непоносимата болка от ноктите и, които нараняват кожата ми, ме накараха да се пренатоваря.

За известно време си държа студената ръка на челото ми, усещаше се като цяла вечност. Главата ме боли, а ударите на сърцето ми не спират да се увеличават. Хвърли ме на твърдата черна стена, от което съвсем си загубих способността да дишам.

Кръвта не спираше свободно като река да тече от врата ми, но най-накрая успях да издам звук. Писъците, които държах за себе си за толкова дълго излязоха като циврене, показвайки колко жестоко ме хвърли.

От очите ми като извор излизаше вода, докато и гледах как си тръгва. Коя беше тя? За Джънкук ли говореше?

Клепачите ми натежаха и усетих дишането ми да се забавя, докато не можех повече да се боря срещу каквото и да е било. Предадох се...

°°°

Г.Т.Джънкук

Наблюдавах нараненото му тяло. За първи път беше раним и уязвим. Бях шокиран да го гледам така жалък. Направих каквото мога, за да се бия с него и така стана. Беше ли такъв, заради Сохрин?

Дори и да беше, съм благодарен. Тялото му лежеше на студената земя, а аз някак успях да стана на крака.

Любовта го направи уязвим... беше въпрос на време да се влюби в нея.

Но няма да му позволя.

Ще стигна до нея след толкова много време, ще бъда с нея за колкото се може повече.

Един час в този свръхестествен свят е цял ден в света на смъртните, или с други думи Земята.

Дори и ден да мога да прекарам с любимия, ще го усетя като цяла вечност.

След това ще ме отведе надалеч отново, и за пореден път ще е с нея, мога да си я представя в прегръдките му. Желая за съвсем същото. Да обичам и да бъда обичан.

Не изчаках и минута повече и излязох колкото се може по-бързо. Правил съм го вече няколко пъти, но винаги съм се връщал, заради него. Не и този път.

Моля, чакай за мен, Сохрина...

°°°

Искам само да благодаря на xagarate и Yulseya за дето ми поправиха доста голямата грешка <333

Credits: neottarius