My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°15°

Г.Т.Сохрин

И дума не продума и така продължи до първите няколко минути. Въпреки това аз продължих да чакам за отговора му.

"Защо говориш за Марк?" Попита като се намръщих.

Увеличих разстоянието помежду ни, за да имам възможността да погледна очите му, тъй като ме бях сигурна дали се шегува.

"Марк е най-добрият ми приятел, Джънкук, като брат ми е. Нямам му телефона, а всички наши снимки сякаш са изчезнали. Разбира се, че ще говоря за Марк!"

Усетих как неволно челото ми е било сбръчкано през цялото време, докато съм говорила. Нешо не беше както трябва, гледайки го толкова спокоен.

"Сигурно е много зает. Ти самата си спомняш как каза, че клиентите в Япония са били доста трудни да бъдат убедени. Да, би трябвало да има много работа." Каза с лека усмивка. Не вярвах на ушите си какви ги говореше. Единствено ми каза какво Марк "евентуално" прави. Не защо не мога да се свържа с него по какъвто и да е начин.

"А за номера ти, телефона ти падна от етажа на университета последния път. Третия етаж! Боже, Нуна може да е толкова непохватна."

Това доведе лекия му кикот. Приближи се отново и сля устните ни. Някак си ми идваше да му повярвам.

Върнахме се в първонапалните си позиции и не след дълго, заспахме дълбоко, в прегръдките на любимата половинка.

°°°

Г.Т. Джънкук

Навън съм. Най-после съм навън. Всичката пролята кръв си заслужаваше, все пак , беше в чест на нея. Но късмета никога не може да е напълно ма моя стана, нали.

Той сега я обича. От ум, сърце и душа. Ще бъде по-сложно да се отърва от него. Той е 5 пъти по-силен в човешкия свят. Силите ми, в сравнение с неговите, са като на мравка.

Безполезен човек, който никога не е имал контрол над себе си. Той я прегръща, докато заспи, целува я, когато е разстроена, върши всички малки неща, за които аз мечтая само.

Чувъсам се жалък, но не повече. Навън съм и ще направя каквото трябва, за да го съсипя. Ще го убия ако това е нужно. Знам, че не мога да имам нормален, изпълнен с любов и щастие живот с единственото момиче, което някога съм обичала.

Но най-малко искам аз да съм с нея, ръката и заплатена в моята и устните и срещу моите. Поне веднъж без той да контролира. Моето и нейното сърце, пълни с грижа и желание.

И все пак това малко нещо е прекалено голямо, за да се изпълни. Той трябва да умре, а най-лошата част е, че не мога да го убия. Той е паразит и само чистокръвен човек може да отнеме душата му.

Единствената причина да не мога да го убия. Единствената причина да не мога да се отърва от него. Кръвта ми кипи само при мисълта за него. Но Сохрин може. Марк можеше. Но кой човек ще намери за разумно да убие някой?

Особено човек като Сохрин. Той обича него, мен.

Не би го убила, а това само затруднява моята работа. Ако си тръгне, си тръгвам и аз. Безполезен съм ако той не съществува.

Как бих искал да те обичам, целувам, прегръщам. Но съжалявам, любов, слаб съм, толкова слаб, че не мога да си представя свят само за нас двамата.

Ала ще се боря, не за да сме заедно завинаги. Не трябва да се заблуждавам с такива големи мечти. Ще се боря, за да спре и да те остави.

Той единствено ще те доведе до смъртта ти, независимо дали те мрази или не, действията му ще донесат ада при теб. И ти нищо не се направила, за да го заслужаваш. Ти заслужаваш щастие, а няма да го получиш ако продължаваш да си с него.

°°°

Скоро повечето от нас ще завършим, та как се чувствате? Аз вече така съм уморена, че нямам търпение да се свършва.

Credits: neottarius