My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°5°

Г.Т.Сохрин

Главата ми беше пред експлодиране. Болеше до такава степен, че започнах да се отказвам. Не можех да издържа на болката, която ми причинява, не само на главата, но и на цялото тяло.

Спомени на мен с друг мъж. Същия, който онази жена се опитваше да ми покаже. Не разбирам, прекарах целия ми живот с Джънкук. Още от детска възраст, когато бяхме в сиропиталището.

Аз бях невероятно срамежлива, не се и опитвах да се сприятеля с някого. Имах единствено Джънкук. Единствения ми приятел и с времето - единствената ми любов. Тогава защо така боли да виждам тези късчета от живота ми с друг мъж?

Той се смееше, както и аз, сякаш ни беше приятна компанията ни. Изглеждахме толкова щастливи, че трябваше да попитам сърцето ми, кой е това. Изобщо не го разпознавах.

Устните ни се движеха, все едно си говорим, но не чувах думите, само болезнените ми викове. Болеше толкова много.

Най-накрая чух една дума, обаче не беше нищо особено. Виках този мъж, като най-после го извиках.

"Марк!"

Чувала съм това име и преди. Джънкук го спомена преди няколко дни. Попитах го за него, ала той отвърна, че не е нищо важно. Отново извиках и усетих парене в гърдите ми. Болката се влоши, докато не припаднах.

°°°

Сълзи покриваха бузите ми, а тялото ми беше покрито с пот. Треперех от страх, заради видяното. С моето ставане видях разтревожения Джънкук са идва към мен с чаша вода.

Моментално ме обви с ръцете си и започна да гали косата ми.

"Така ме притесни, Нуна!" Каза като още повече зарови главата си във врата ми.

Поставих устните си за миг върху гърдите му, при което той за миг се вцепени, но бързо отново се отпусна.

Чувствах се в безопасност в прегръдките му и бавно забравих до скорошната6ми болка.

"Какво стана?" Попита, но аз му отвърнах с усмивката, която сама си казва "Не се притеснявай".

"Нищо, просто кошмар." Отвърнах и погледът му се омекоти.

"От сега разбирам, че е бил много лош кошмар, но няма проблем. Сега съм тук." Продължи преди да слее устните ни.

Беше толкова деликатен, като ставаше дума за мен, опитвайки се никога да не бъда наранена. Устните му върху моите ме накараха да забравя ужасяващото изживяване, през което бях преминала до преди малко.

Караше ме да се чувствам лека до него и то само от прост допир. Отдръпна се и се усмихна, което не помогна особено на вече силно биещото ми сърце. Изминаха 2 години от както го познавам, обаче някак той все намира начини с малките си жестове да ме накара да се изчервя.

Започна да се смее, виждайки червеното ми лице.

"Оправи се, защото ще те закарам до университета." Каза и аз кимнах.

Станах от леглото и започнах да се оправям. Не след дълго преобличайки се в по-формални дрехи. Щом бях готова, закусвах с Джънкук и ме остави в университета.

Даде ми целувка и замина към своята работа, докато аз - към моята класна стая.

Влязох и всички ме поздравиха.

"Седнете, моля."

"Госпожо, имаме нов ученик от днес." Едно момче ми сподели.

Да, той беше прав. Сочеше към едно непознато за мен момиче на последното място.

Първото ми впечатление за нея, че е от срамежливия тип. Не смееше да си вдигне главата и не спираше да си играе със собствените си пръсти, което ме накара да се усмихна.

"Би ли ни се представила, скъпа?" Попитах я колкото се може по-мило, от което тя бавно повдигна главата си, спирайки ми дъха.

Лицето и, можех да го разпозная за секунди. Тя бавно стана и се насочи най-отпред.

Не ме погледна отново. Пълната и концентрация беше върху пода. Гледах я шокирана. Умът ми не искаше да разбере какво вижда.

"Здравейте, аз съм Джихие. Надявам се да станем приятели." Каза свенливо, но целия клас я приветства щастливо.

(Ако имате представа дали има по-уместен начин да се напише името Jihye, моля напишете, защото не съм много сигурна за този вариант.)

Това харесвах на този клас. Не бяха като  гадните деца другия кампус. Те бяха изключително зрело5, дори когато бяха изправени пред случай с много стеснително момиче.

Но тя изглеждаше точно като онази жена. Това е причината да намразя това невинно момиче. Дори усещах яростта ми да се покачва.

Сякаш беше нейна по-млада версия. По принцип не бих обърнала такова внимание, но не и сега.

Най-важния въпрос е защо, по дяволите е тук?

°°°

Credits: igot7_ara