My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°1°

Г.Т. Дзи Сохрин

"Поредна безсънна нощ." Казах, като погледнах към часовника, който показваше 2:46 сутринта. От три дена не съм спала. Опитвах се да довърша доклада ми за най-изоставените места в Сеул. За миналото не тези места и защо са изоставени. Продължавах да преглеждам файловете, които до сега съм направила.

Само три.

Още по-силно въздишах от умора. Трябваха ми най-малко пет файла до утре. Усещах как клепачите ми натежават, заради преумората през последните няколко дни.

"Остави." Казах и изключих компютъра, като се насочих към удобното ми легло.

°°°

Обърнах се на другата страна на леглото, за да видя колко е часът. "Какво?" Не можех да повярвам, че съм спала за цели петнадесет часа. Бързо изтичах до банята, за да се приготвя. За минути бях готова и отново започнах работа по останалите файлове. Оставаха само няколко часа до предаване.

Отнеха ми три часа, за да направя само един файл. Оставаше ми още един. Докато работех по него, се чу почукване на вратата. Бързо отидох да видя кой е, тъй като съм на горния етаж. Отворих вратата, за да видя най-добрия ми приятел, усмихващ се широко.

"Марк!"

"Хей, Сохрин." Каза преди да ми даде голяма прегръдка. Усещах нещо, че държи в ръка. Очите ми се насочиха към дланта му и видях флашка. Марк беше много трудолюбив. Обратното на мен. Е, и аз се трудя, но вечно отлагам работата за накрая.

"Уха, ти си готов, а аз все още трябва да довърша един."

Щях да се върна в моята стая, когато той ме хвана и ме придърпа към себе си.

"Спокойно, последния път отново не беше направила един файл, за това реших да ти помогна." Леко се засмя и ми пусна ръката.

"Много ти благодаря." Прегърнах го силно и той още веднъж се засмя. Винаги ми е помагал, от както съм на работа с него. Помагаме си в намирането на информация.

"Сега отивай да се преоблечеш. Първо ще си вземем нещо за хапване и после ще отидем в организацията."

(За тези, които се чудят, в тази организация  журналистите пращат своите новини, за да ги преразгледат и съответно публикуват.)

"Ок, ей сега идвам." Започнах да се приготвям, а той се настани на дивана.

Реших да отворя файла, който ми беше приготвил. Беше за едно много старо имение. Отпред имаше красива пътечка. Изглеждаше доста зловещо. Беше обградено от много дървета. Толкова много, че дори и в най-слънчевия ден, това място пак ще изглежда зловещо тъмно. Бях развълнувана да посетя това място и най-после да свърша с този доклад.

°°°

Тук съм с първата ми глава! В първите две-три глави Джънкук няма да го има, но спокойно, скоро ще дойде ;).

Историята НЕ е моя, това е превод.

Credits: igot7_ara