My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°6°

Интересна глава, да не кажа една от кулминациите 😩.

Г.Т.Сохрин

Продължих с преподаването ми, веднага щом тя се върна на мястото си. Забелязах, че няколко момичетата се опитаха да се запознаят лично с нея. Не изглеждаше заинтересована от тях, за това реших да не обръщам кой знае какво внимание.

Всеки път, когато се обръщах към класа, за да питам нещо, тя винаги ме беше зяпнала по странен начин. Чувствах се едновременно заплашена и объркана. Сякаш очите и ме молеха за помощ.

След известно време не можех да се сдържа много дълго, което доведе до това да засада още един труден въпрос.

"Добре, следващ въпрос: Защо е важно за репортерите да се говори за източника? Джихие, отговори на този въпрос."

Попитах, чакайки я да стане и да отговори. Може би се държах като онези гадни нареждащи учители, но трябваше да разбера това момиче.

Стоеше в мълчание и аз не издържах повече.

"Джихие, мол-"

"Източниците дават баланс на историята, предлагайки различни перспективи."

Отговори с ясен глас, все едно го знаеше, дори и на сън да я събудят. Обаче той не беше достатъчен.

"Какво е креативно ле-"

"Част от информация, която осигурява на читателите интерес."

Отговори правилно, още преди да си довърша въпроса.

Целия клас насърчаваше шумно увереността и. Трябваше да разбере за нея, колкото се може по-бързо. Тя може да ми помогне с проблемните ми сънища, които ме преследват вече от толкова много време.

Джънкук отказа, така че нямам друг избор.

"Наказание след часовете, защото ме прекъсна." Казах без да ми мигне окото. Не можех да пропусна шокираните изражения на останалата част от класа.

Никога не съм наказвала ученик.

Обаче те не знаеха, че това ще е единствения ми шанс да разбера повече за тази жена.

Тя седна и се фокусира върху книгите пред нея. Чу се звънеца и беше време за следващия учител да заеме моето място.

°°°

Последния звънец за деня се чу из цялата сграда, подсказвайки ми да се насоча към наказателната стая, където Джихие се надявам да е.