My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°27°

Г.Т.Сохрин

Клепачите ми се разтвориха широко и се узовах в тъмна стая. Нямаше нищо до мен. Нито човешко същество, нито някакъв вид мебел. Единствено аз и тъмнината, която не ми позволяваше да разбера къде съм.

От страх започнах да се движа и чух дишане до мен.

Станах и започнах да тичам, на където краката ме водят, но си ударих главата в стена. Разперих си ръцете за да усетя местоположението на вратата и успях. Отваряйки я рязко, бързо излязох от тази стая. Тичах бързо, въпреки че не виждах много добре от сълзите. Търсех Джънкук. Бях уплашена.

Бях по-притеснена за него, от колкото за мен. Не спирах да търся. Стая след стая, но той го нямаше.

Прошеп проправи път до ушите ми, което ме направи по-бдителна от всякога. Обърнах се и тръгнах към мястото, от където ми се стори, че го чух. Стигнах до килера.

Две мъртви тела. Дори не мога да ги нарека тела. Главите им бяха отделени. Другата част от телата им бяха покрити с рани и много кръв.

Разпознах единия. Никога не бих забравила лицето му. Това беше мъжа, който се опита да ме изнасили. Обърнах се към другия труп и се загледах в лицето.

Приличаше на момиче. И тогава се сетих, че е момичето, което флиртуваше с Джънкук. Устата ми беше широко отворена, виждайки нещата пред мен. Повдигнах погледа си, за да видя пясъчна торба покрита с кръв. Усещах неописуем страх, но въпреки това се насочих към тази торба.

Позамислих се, а ръцете ми трепереха. Не знаех какво може да има вътре. Изплашена от мисълта, че може вътре да е дори Джънкук.

Едвам развързах торбата с вече немощните ми пръсти.

Забелязах тъмни кичури коса, на когото и да беше това тяло. Бавно я поставих на земята, при което сърцето ми пропусна удар.

Бързо станах и започнах да плача. Пред мен лежеше тялото на Джиньонг Опа, цялото му тяло и лице покрито с кръв.

Беше дори по гнусно от другите два трупа. Не можех да спра треперенето си. Изобщо не исках да повярвам какво се случва.

"Щастлива ли си, Джаги!!" Дочух мъжки дълбок глас да ме заговаря.

Обърнах се и в същия момент замръзнах на място.

Там стоеше Джънкук. Бялата му тениска, вече в ярко червено, а в ръката си имаше дълъг, покрит с кръв, нож. Погледнах го въпросително. Дали съм щастлива? Защо би ме попитал това?

Единственото нещо, което ме притесняваше беше, че не изглеждаше като Джънкук от последните дни. Косата му беше по-тъмна, а очите му бяха същите като на непознатия от кошмарите ми.

Толкова тъмни и дълбоки, че не бях сигурна дали това е Джънкук.

"Отговори ми, Джаги, след всичко, което направих, и ти просто така тихичко си стоиш тогава-"

"Т-ти го нап-прави?" Попитах, шокирана от въпроса ми.

Гледаше към труповете, но по някое време си върна погледа на моя.

Устните му уформиха зла усмивка, която дори не знаех, че съществува.

"Защо? Не ти ли харесва?" Отвърна на въпроса ми с въпрос, при което се усмихна.

Намръщих се.

"ЗАЩО? ЗАЩО ГИ УБИ?" Плачът ми стана неконтрилюем.

Очите му още повече потъмняха, а лицето му стана студено.

"Те се опитваха да те вземат от мен. Не мога да позволя такова нещо да се случи!" Отвърна гневно.

"Ела. Не трябваше да виждаш това. Ще ти помогна да го забравиш, а после ще поспим, окей?"

Започна да се приближава, обаче аз поддържах дистанция (знаете... 👑💀👑).

За първи път изпитвах страх към него. Започнах да тичам, но когато чух, че и той тича след мен, имах чувството, че ще умра.

Изтрих сълзите от очите си и се насочих към стаята си, бързо заключвайки.

За момент се почувствах в поне малка безопасност, преди да се чуят силни трясъци по вратата.

Опитваше се да влезе. Защо се държеше по този начин?

Спря с действията си. Вече единствено слушах тежкото му дишане.

"Страх ли те е, принцесо? И защо? Ти сама си го причини."

От думите му си набръчках веждите. Чувала съм тези думи и преди. Сърцето ми се сви, досещайки се, че той ме беше наранил онзи ден. Все още не знаех как да го усмисля. Исках това да е от онези мои гадни кошмари, но уви- не.

Никога не е кошмар, когато искаш да е.

Беше за миг тихо, преди той да започне да се смее зловещо.

"Защо те е страх? Отвори вратата. Дявола е навън, за да си поиграе." Каза, а тази зла усмивка не спираше да расте.

                               °°°

Заради госпожата ми по английски, сега съм 2 седмици под карантина 😭😭😭

Credits: igot7_ara