My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°15°

Г.Т.Сохрин

Вече мина седмица, от както Марк излезе от града. Трябваше да се върне преди три дни. Притеснявах се за него.

Чух звънеца на вратата, който ме подкани бързо да видя кой е. Отключих и отворих вратата, виждайки непознато за мен лице.

Гледах го объркано, докато той ми се усмихваше широко. Предполагам, че забеляза, че си нямам на идея кой, за това спря да се усмихва.

Леко се нацупи, докато вадеше телефона си. Показа ми снимка на мен, Марк и малкия му брат. Доста сме малки тук. Усмивка си проправи път на лицето ми, докато продължавах да гледам непознатия объркано.

"Ейй, глупаче! Толкова ли бързо забрави твоя Джиньонг!?" Така още повече се нацупи. Тогава разбрах, че той е същото момче на снимката с мен и Марк.

Уснихнах се, спомняйки си как се опитваше да се сприятелим, въпреки че не стана, тъй като аз правех всичко прекалено неловко.

Усмихна се, като видя, че си го спомням поне малко. Не бях добра в сприятеляването, което обяснява, защо Марк ми е единственият най-добър приятел. Но това момче. Той беше единственият, който ме е  заговарял първи, след Марк.

Той се приближи и ме прегърна силно. Първо бях леко скована, но с времето свикнах с топлината му.

Увих ръцете си около тялото му и се засмях.

"Какво правиш тук?" Попитах го.

"Марк има някаква работа, за това ме помоли да стоя с теб за няколко дни. Каза, че ще се върне до пет дни, а до тогава съм на вашите услуги, мадам."

Каза шеговито и ми се поклони, а аз се смеех.

"Ами тъй като си тук, можеш да спиш в стаята на Марк." Казах и той кимна.

Тогава чухме някой да си прочиства гърлото.

Обърнах се и видях Джънкук. През цялото време гледаше Джиньонг Опа, обаче малко по малко гледането се превърна в кръвнишки поглед.

Реших да не обръщам внимание, защото трябва да ги запозная.

"Опа, това е Джънкук, мой много добър приятел. Той живее тук. И Джънкук, това е Джиньонг Опа."

Допълних и първо погледнах Джиньонг Опа, за да го видя, че се усмихва на Джънкук. Обаче после, като се обърнах към Джънкук, той кимна и си тръгна.