My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°4°

Г.Т.Сохрин

За пореден път се озовах в странна тъмна стая. С всичката ми сила успях да стана и да огледам наоколо.

Пред мен стоеше врата, отразяваща светла аура. Напомняше ми на вратата към Рая, но всички знаем, че не всичко е това, което изглежда.

Въпреки това, се насочих към нея. Очите ми бяха здраво затворени, заради силната светлина, която излъчваше каквото и да беше зад тази врата. Потупах с ръце няколко пъти по вратата, докато не стигнах до бравата.

Държайки я здраво, я завъртях и вратата се отвори, вече светлината избледняваше. Сега стоях пред имение. Предположих, че се намирах в задния двор, тъй като бях заобградена от дървета.

Странното беше, че листата бяха всичките сухи, златни и кафеви. Изглеждаше много старо, дори имението все едно беше изоставено. Нито душа се виждаше наоколо.

Краката ми се движеха без знанието ми и вече бях пред имението. Оградата беше посивяла и почупена, сякаш ще се счупи всеки момент.

Усещаше се лекия вятър, което причиняваше всичката мръсотия да се развява наоколо. Наложи ми се да притворя очи и да изкашлям няколко пъти.

След няколко секунди отново ги отворих и погледнах къщата. Изглеждаше красива и хубава, обаче тъмната аура все още се забелязваше. Преди секунда все едно беше като апокалипсис, сега е като нова.

Знаейки, че сънувам, се засмях, осъзнавайки колко може да е лудо въображението ми. Ходих известно време преди да отворя главната врата. От сега чувах заглушените глас на жена?

Продължих да вървя и с всяка моя стъпка гласа и се засилваше все повече и повече. След известно време, подсмърчанията на друг човек бяха доловими.

Звучеше сякаш майка се караше на детето си. Проследих шумовете и те ме доведоха до стая с огромна бяла врата със златна дръжка.

Позамислих се, преди да завъртя дръжката, любопитството ме убиваше. Сега чувах гласа на жената ясно.

"Защо не те убихме, когато се роди? Ти си грях. Не заслужаваш да живееш! Умри, чудовище такова! Не трябва да живееш в религиозен дом като нашия!"

Каза жената, която стоеше пред мен. Тя го удряше, но от негова страна излизаха единствено тихи подсмърчания. Бях шокирана. Тя го удряше с такава сила и злоба, но той реагираше, без да показва признаци за болка. Все едно се преструваше.

Продължих да гледам как детето бива пребивано от собствената си майка. Не можех да изляза от транса на последните и изречени думи.

Грях? Защо нарича собствения си син грях? Дори иска смъртта му. Почувствах се зле за него, но още по-зле се почувствах, когато осъзнах, че не можех просто така да го махна от токсичната ситуация.

Беше просто сън. Наблюдавах го и най-накрая очите му се заключиха с моите. Не спираше с плача, но въпреки това, пак ме гледаше.

Можеше да ме види. Знаеше, че съм тук?

Ала шокиращото беше, че очите му ми бяха прекалено познати. Тъмните му очи и коса ми напомниха за Джънкук. Махнах тази мисъл от главата ми.

Погледът му крещеше за помощ, докато лицето му изглеждаше побесняло. Сълзите не спираха да падат от очите на майката докато удряше сина си. Тъгата ме обливаше, за да гледам всичко това. Аз самата бях сираче. Винаги съм вярвала, че родителите обичат децата си.

Виждайки това ме накара да се почувствам съвсем малко по-добре за това, че съм сирак. Погледа ми се разходи зад тялото на момчето и се озова на нея. Жената, която си играеше с останалата ми трезвеност за последните дни.

Беше като всеки друг път, просто стоеше в ъгъла.

Започнах да се плаша при първите и стъпки към мен. Исках да избягам, но тялото ми не ме слушаше. Не можех да помръдна, дори и да исках. Стоеше пред мен, лицето и необичайно близо до моето.

Бръчките и тъмнината, излизащи от нея, не помагаха особено.

Хвана ме подръка и ме заведе до голяма картина. Беше същата картина, от когато аз и Джънкук посетихме сватбата на приятеля му.

Ярко червения плат по дрехите ни, изпрати тръпки по тялото ми. Обаче очудващото беше, че не Джънкук беше на снимката.

Беше някой друг. Очите ми се разшириха, удряйки ме факта, че това е същия мъж, който жената ми беше показала.

Горещите струи вода се стичаха от очите ми, още и още спомени за него се появява в главата ми. Получих силно главоболие.

Кой, по дяволите, беше този?

°°°

Хелоу хелоу, как сте, нещо интересно?

Credits: igot7_ara