Толкова е заблуждаващо.
Фактът, че хората с най-ангелските лица могат да бъдат дори по-лоши от самия дявол.
И с времето го осъзнах.
｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆ ｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆｡･:*:
Това е измислена история.
Нито героите, нито случките са истински.
#1 i...
Онази нощ не спирах да имам сънища, свързани с него. Във всеки следващ сън, той изглеждаше все по-наранен. Беше очевидно невъзможно да забравя физиономията му.
Наблюдавах го, докато държах пистолета. Само че в съня ми, ситуацията беше още по-зле.
"Доверих ти се." Казах му, докато той стоеше в собствената си кръв до смърт. Сърцето ме болеше от състоянието му.
И въпреки това го застрелях.
Нищо не можех сега да променя, той е мъртъв и да се надяваме в рая. Все пак, дори не беше той виновен.
Беше трудно човек да си представи колко ми се е променил живота за 2 години. Бях просто нормална жена, която работеше като журналист, за да се изхранва заедно с мъж, когото обичах като свой брат.
И днес съм жена, която износва бебе, жена, която уби бащата на народеното и дете.
Бях ужасена, ами ако детето ми стане като него. Част от мен е в страх да роди това бебе, но от друга страна го искам повече от всичко.
Не можех да съм причината за още едно убийство.
Понякога човек попада в ситуация без изход. Където единственото решение е да се самоубиеш, за да спреш всички страдания веднъж завинаги.
Но не можех или просто не исках.
Имах още да живея и сега още една причина да живея. Никога не бих променила миналото и все пак някак бях развълнувана за бъдещото.
Ако просто бях срещнала Джънкук като нормален човек.
Всичко щеше да е толкова различно. Никога не съм имала родители да ме научат на кое е правилно и грешно. Бях наивна и си го знаех и все пак му се доверих.
Само защото изглеждаше уязвим. Нямаше какво да направя, родила съм се така.
Колко пъти Марк ме помоли да не се сприятелявам с непознати? Той ме познаваше.
Въпреки че бях лековерна, не бях глупава. Не можех да се движа с лошотата на този свят. Не можех да съм като тях.
Но съм щастлива, все още съм щастлива.
Смъртта на Джънкук не беше края на историята ми. Всъщност ми даде ново начало, преди да си тръгне за добро. Помислих си, като погалих корема си.
°°°
Остава епилога и не се притеснявайте, края не е чактолкова тъжен 😭🤡
ПС. ВИЖТЕ ГИИИИИИИ
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
