°31°

333 25 8
                                    

Г.Т.Сохрин

Отваряйки очите си се срещам с изгарящото слънце. Обърнах се на другата страна и отново отворих очи.

Гледах безизразно в стената, докато не чух отварянето на вратата. Преместих погледа си, за да видя сестрата с поднос в ръка. За миг се вцепени, когато видя, че съм будна. Явно е очаквала все още да спя.

Застанах в седнало положение, опитвайки се да се събудя, като търках подпухналите си очи. Чрез плаченето трябваше да се приспя, точно заради Марк.

Как можа така да ме остави сама на този свят?!

"Ъм, Госпожице, ето. Изяжте това и после ще можете да се преоблечете. След това ще ви изпишем."

Каза и очите ми светнаха. Най-после ще мога да се прибера у дома.

Но вече ще живея сама. Въздишах при мисълта.

Погледнах към подноса, за да видя палачинки с нарязани ябълки и портокалов сок.

Изядох всичко в бавно темпо, накрая потупвайки се по корема. После станах и се преоблякох. Щом бях готова, почукване на вратата се чу и глава се подаде.

Разбрах, че това е мъжът, който ме посети и вчера. Сега пък защо беше тук?

Усмихна се, като ме видя, и затвори вратата след себе си, идвайки при мен. Взе ме в прегръдките си, а аз не знаех как са реагирам.

Стоях на място, замръзнала, но той от друго страна ме прегръщаше силно. Не го чувствах като пълен непознат. И за това не ми беше неловко около него.

Отдръпна се и постави целувка на бузата ми. Погледнах го с широки очи, ама той само се засмя.

"Хайде, Нуна, да се прибираме вкъщи."

Започна и ме дръпна, за да тръгнем.

Излязохме от болницата и вече ми показваше накъде да ходя към колата. Отвори ми вратата, при което аз му благодарих и потеглихме.

Каква идилия беше да слушам песните по радиото, докато той не ме заговори.

"Нуна, искаш ли вземем сладолед?" Попита, но аз само му отвърнах с изненадан поглед.

Сетих се за времената, когато Марк ми купуваше сладолед след училище. Усмихнах му се, показвайки, че искам, което доведе и до неговата усмивка. Доведе ни пред магазина, който се казваше "Конфети" и боже сладоледа там е страхотен.

My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation} Where stories live. Discover now