My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°24

Г.Т.Сохрин

"С времето ще ми повярваш, Рин-а, но не се притеснявай. Твоя най-добър приятел винаги ще е до теб." Марк каза, гледайки ме право в очите.

Беше единствено разочарован от отговора ми. Беше някак шокиран. Без да казва нищо друго, излезе от къщата с багажа си. Дотичах след него.

"К-къде от-тиваш?" Зададох му въпроса, докато ръката ми се беше увила около неговата.

"Съжалявам, Рин-а. Нямам намерението да те гледам как си с чудовище като него, нито пък как те лъже с всяка своя дума."

Всичко това казваше, гледайки Джънкук лошо. Но той не реагираше по никакъв начин.

Да го гледам как си отива просто ей така, ме накара да се чувствам разочарована от самата себе си. Но в същото време, какъв му е проблема с Джънкук? Защо трябва да го изгоня от тук?

Няма да мога да си го простя, ако го изгоня. Ръката ми беше издърпана и аз се обърнах.

Джънкук ме гледаше, преди да изтрие сълзите от лицето ми. Доближи се още повече към мен, за да постави лека целувка на устните ми.

"Обещах ти, че никога няма да те нараня. Сигурно се е объркал." Джънкук ми каза, а аз само кимнах. Знаех, че нещата, които Марк каза, няма как да са верни.

Как, нежна душа като Джънкук, да е чудовище?

Помислих си и го прегърнах. Горещи струи вода все още се спускаха от очите ми.

Ръцете му се преместиха на долната част на гърба ми и ме повдигна във въздуха. Доведе ни в спалнята и ме постави на леглото. Взе одеялото и ме зави с него, докато се излягаше до мен. Прегърна талията ми и галеше главата ми. Все още не разбирах думите на Марк. Той трябваше да греши. Нямаше как да е прав.

Няма да му повярвам. Ще се опитам да поговорим утре. С тези мои мисли заспах.

Г.Т.Джънкук

Чувствах се слаб. Дори на себе си не можех да помогна. Вратата изобщо не се отваряше, преди поне беше отключена. Но сега, дори стените не помръдват, което означава, че няма връщане назад. Въздишах. Друго не ми оставаше, освен да се чувствам зле за Сохрин.

Тя беше единственото момиче, което не се отврати от мен. Явно и той се чувства по същия начин. Тя е толкова невинна, наивна и грижовна. И ето го и него - да и съсипе спокойния живот.

Обърнах дланта си, за да видя кокалчетата на ръката си. Бяха целите в рани . Дори не си спомням последния път, когато те бяха в нормално състояние.

Крещях цял ден, но дори ехо не се чуваше. Всичко ли ескалира толкова лошо или прости той ме е превзел напълно? Изобщо не знам и защо. Нямам представа кой е или какво се опитва да направи. Само той знае.

Г.Т.Сохрин

Изведнъж ми стана студено. Отворих си очите, за да се намеря пак в тази тъмна стая. Беше минало доста време, от както сънувах този сън.

Седя в тази черна стая и нося ярко бели дрехи. Изкрещях, но само ехото ми се чу. Само аз съм тук. При първият ми престой тук, бях ужасена. Мислех си, че това е отвъдното, за Бога. Но вече свикнах на това тъмно и тихо място. Дочух тих глас да ме вика и се обърнах към него.

Ярко червено лице. Само това виждах. Усещах се сякаш исках да стоя до него. Вместо да съм изплашена от него, аз бях любопитна и исках да съм до него.

Станах и тръгнах към него. С всяка моя стъпка, болката в мен нарастваше. Колкото по-надачех отивах, толкова повече ме болеше. Вече бях достатъчно близо, за да видя очите му, които се взираха в мен. Устата му беше образувана в прекалено широка усмивка, а като се приближих още повече, болката беше неудържима.

Паднах на земята и изкрещях. Погледнах ръцете си, за да ги видя, че са покрити с кръв. В следващия момент очите ми повторно с отвориха, защото някой много силно ме раздруса.

Ръцете ми бяха около главата ми, а Джънкук стоеше пред мен. Изглеждаше притеснен. Изведнъж ме прегърна.

"Какво се случи, Нуна?" Попита разтревожено, обаче в този момент и аз не знаех отговора на този въпрос.

Не знаех какво да кажа. Ако му споделя, ще прозвуча като луда. Въздишах и просто отвърнах на прегръдката му.

"Това, което каза Марк, е лъжа, нали?" При въпроса ми, тялото му замръзна на едно място за момент.

"Нищо, от това, което той каза, е вярно. Повярвай ми."

°°°

Тъй като на някои от вас ви стана много интересно, реших да кача главата по-рано! Харесва ли ви? Започва да става все по-заплетено 🤭

Credits: igot7_ara