My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°7°

Г.Т.Сохрин

Най-после бях готова с разопаковането и бях щастлива.

Изглеждаше супер. Бях толкова доволна от работата си, че чак сама се потупах по рамото.

Погледнах часовника и осъзнах, че е време да взема Джънкук. Надявам се да успеем да се сближим. Той рядко говори, но когато го прави, изглежда очарователно. Като малко дете е. Мисля, че ще се сприятелим.

Качих се в колата и тръгнах към болницата.

Пристигнах и направо отидох в стаята му.

Реших първо да надникна преди да вляза, за да видя какво прави.

Надзърнах през прозорчето на вратата и малко се обърках. Стоеше пред една от стените. И на нея имаше някаква буболечка. Присвих очи, за да видя по-добре и установих, че е молец. Насекомото просто си стоеше там, докато Джънкук внимателно го наблюдаваше. Така и не разбрах за какво си мисли. На лицето му нямаше никаква реакция. Отдръпнах се от прозорчето, за да отворя вратата и да го питам какво прави.

Влязох в стаята и все едно това, което видях преди малко, е било някаква илюзия. Пред мен беше спящия Джънкук.

Беше си на леглото, одеялото перфектно обгърнало тялото му. Дори чувах леки похърквания. От начало си помислих, че ми прави номер. Но с времето забелязах колко надалече са стената и легото едни от други. Плюс това той беше прекалено срамежлив, за да направи такова нещо.

Все още бях объркана, но пак се насочих към леглото му. Може би въображението ми се е развинтило през последните дни.

Седнах на стола до него и сякаш усети присъствието ми, клепачите му започнаха да се мърдат.

"Джънкук." Тихичко го повиках. Леко се размърда и бавно си отвори очите.

"Готов ли си?" Попитах го развълнувано.

Той си заби погледа в леглото и сладко кимна.

"Ще те оставя да се преоблечеш. Ако има нещо, отвън съм." Казах, а той все още гледаше леглото.

Излизайки от стаята, се срещнах с доктора, който лекува Джънкук.

"Здравейте, Вие би трябвало да сте Сохрин. Приятно ми е да се запознаем. Виждам, че се сближавате." Каза с малко усмивка на лицето си.

"Мда, и не се притеснявай. Ще се грижа за него." Казах, усмихвайки се на доктора.