My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°20°

Г.Т.Сохрин

Пътуването към вкъщи беше прекалено тихо, дори и за мен. Джънкук се взираше в нищото.

"Куки, добре ли си?" Зададох му въпроса внимателно.

Без отговор. Забелязах, че гледа през прозореца с леко тъжна физиономия.

Този път заговорих по-силно.

"Куки." Изведнъж се обърна.

"Хмм?" Попита и вече ме гледаше.

"Добре ли си?" Попитах го отново. Бързо ми кимна и пак си насочи погледа към прозореца. Тежко въздишах, преди да продължа с шофирането.

Бързо влязох в къщата, направо насочвайки се към кухнята, за да извадя чинии. Умирах от глад.

Съобщих на Джънкук, че храната е готова и скоро и двамата започнахме да ядем. Беше тихо. Свърших първа, тъй като аз бях много по-гладна. Погледнах Джънкук и той все още се хранеше.

Не исках да повдигам темата, но любопитството ме изяждаше.

"Джънкук." Повиках го, а той ме гледаше, сигнализирайки ме да продължа.

"За онази жена..., познаваш ли я от някъде?" Гледаше ме безчувствено, сякаш очакваше този въпрос.

За миг погледна надолу, преди да ми отговори.

"Не." Отвърна кратко и ясно, продължавайки с яденето си.

"Но кълна се, начина по който те гледаше, наистина си мисля, че знае нещо за те-"

"Казах не!" Повтори, този път доста по-силно. Беше ядосан и не знаех защо. Гледаше надолу и дишаше тежко, заради избухването му.

Наистина ми се беше ядосал. Почувствах се доста зле от начина, по който ми изкрещя. Беше още по-зле, защото той рядко говореше с мен по този начин.

Опитвах се да не се разплача. Чувствах се виновна. Ами ако чрез моите въпроси съм му припомнила някои лоши спомени?

Все пак от състоянието, в което го бях видяла първия път, разбрах, че е имал тежко минало.

"ПО ДЯВОЛИТЕ!" Каза гневно и хвърли клечките в чинията, преди да се запъти към стаята си.

И в този момент не можех повече да се правя на силна. Сълзи се стичаха по лицето ми, а опитите ми да ги спра бяха безсмислени. Започнах да мия чиниите, тихо подсмърчайки. Като бях готова, се насочих към стаята ми.

Исках да поспя. Може би, като се събудя, той ще се чувства по-добре. Дори не искам да си представям какво ще стане ако го загубя. А ако все още ми е ядосан, ще се опитам да му се реванширам.

С тези мои мисли се опитах да се усмихна, преди да заспя.

Чух как вратата на спалнята се отваря. Усетих стъпките на Джънкук да се приближават към мен. Обаче не исках да го гледам. Знаех, че ако го направя, ще се разплача пред него. Правех се, че спя, а гърба ми беше срещу него.

Усетих тежест от другата страна на леглото. Завивките бяха леко повдигнати, а после Джънкук легна до мен.

"Нунаа." Каза, но аз се постарах да държа очите си затворени.

Приближи се до мен и ме прегърна. След малко време и аз се отпуснах в ръцете му. Той само стегна хватката си около мен. Не можах да издържа и пуснах сълзите си на свобода. Как мога да съм толкова слаба, заради него?

Усетих как главата му беше подпряна на врата ми и как краката му бяха обгърнали моите. Чувах леки подсмърчания, които очевидно се опитваше да скрие.

"Толкова много съжалявам." Прошепна и прегръдката му не отслабваше и за миг. Чувствах се удобно и в безопасност, когато бях с него. Не след дълго, бях дълбоко заспала.

°°°

Тялото му се люлееше напред-назад, заради тежестта на пясъчните турби, които вече бяха покрити с кръв.

Колко ли е измъчен в момента от всичко, което му причиних до сега? Усмихнах се гордо, гледайки шедьовъра си.

Едва доловимия му глас се чу из стаята.

"Защо просто не ме убиеш?" Попита, а аз се намръщих.

"Да те убия? Това ще е прекалено лесно. Искам да страдаш за дето си помисли, че е възможно да я вземеш от мен. Смъртта е много проста. Бих предпочел да те убия стотици пъти, вместо само един. Всеки път, когато го правя, ти ще  умираш. Малко по малко. Колкото и пъти да се молиш да те убия, смъртта все ще бяга от теб. Да продължаваш да се мъчиш- това ме задоволява. Бедния ти, щеше да бъде по-добре ако знаеше, че тя е моя."

Усмихнах се при неговите плачове за помощ.

°°°

Според вас кой е този измъчван човек 🤔??

Credits: @igot7_ara