My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°16°

Г.Т.Сохрин

Бях леко тъжна от малката ми къвга с Джънкук. Реших да поговоря с него, след като сготвя за Джиньонг Опа.

Минаха четиридесет и пет минути и вече бях готова. Гледах гордо цялата храна, която съм направила. Изведнъж усетих някой да ме прегръща отзад.

Веднага се сетих, че това е Опа, защото Джънкук има доста мускулести ръце, а на Джиньонг -  не толкова. След тези мои разсъждения, веднага се зачудих какво си мисля, за бо-

"Благодаря за храната!" Той прекъсна мислите ми, докато аз все още се чувствах неудобно от близкия ни контакт, но се опитах да го прикрия, като леко се засмях.

Не го познавах толкова добре и цялото това нещо с прегръщането ми идваше малко в повече. При Джънкук някак свикнах много бързо, но при Джиньонг е различно.

Седнахме на масата, за да си поговорим малко, преди да започне да яде. Възползвах се от възможността, че е зает.

Само да знаеше, че Джънкук ги наблюдаваше от горния етаж, на стълбите.

Исках да видя Джънкук. Минаха само няколко часа, но вече ми липсва. Исках да го виждам как ми се усмихва или да ме нарича Нуна.

Качих се по стълбите и стигнах до вратата му. Почуках на вратата и зачаках. Нямаше отговор, за това отново почуках и след няколко секунди вратата се отвори.

Щях да го поздравя щом погледите ни се засекат, но той отново си влезе в стаята. Остави вратата отворена и се върна в спалнята.

Последвах го, за да го видя на леглото и да си играе на телефона. Изобщо не ме поглеждаше и това ме разстройваше.

Седнах до него.

"Хайде, обядът е готов." Опитах се да звуча жизнерадостно, игнорирайки неприятното чувство в мен.

"Хмм, ще дойда. Ти сега се върни при твоя Опа, сигурно те чака." Отвърна ми толкова студено. Погледнах надолу преди да изляза от стаята.

Върнах се при Джиньонг, чакайки Джънкук. Вече беше приключил с яденето си и стана от мястото си.

Започнах да взимам чинията му, обаче той неочаквано ме прегърна, след което леко ми погали бузата. Очите ми се разшириха, което доведе до неговия смях.

"Благодаря." Каза, разрошвайки косата ми, и отиде в кухнята.

Веднага щом той тръгна, студеното лице на Джънкук срещна очите ми. Изглеждаше още по-ядосан. Плашеше ме.