Толкова е заблуждаващо.
Фактът, че хората с най-ангелските лица могат да бъдат дори по-лоши от самия дявол.
И с времето го осъзнах.
｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆ ｡･:*:･ﾟ★,｡･:*:･ﾟ☆｡･:*:
Това е измислена история.
Нито героите, нито случките са истински.
#1 i...
Излязох от болницата и тръгнах към колата. Марк ме чакаше и после и двамата потеглихме към вкъщи.
А за момчето, Джънкук. Той ще бъде изписан утре и после ще се нанесе при мен. Бях щастлива, защото Марк вече няма да ми е единствения приятел.
Марк винаги беше до мен. Дори и в най-тежките ми моменти, той винаги се опитваше да ме развесели.
Най-после стигнахме и Марк спря колата.
"Свърши ли с разопаковането?" Попита ме, докато излизах от колата.
"Почти, още няколко неща и ще съм готова." Казах, усмихвайки се.
"Добре, ами предполагам, че ще се видим този уикенд. Ще се постарая да се върна възможно най-скоро." Усмихна ми се, като аз му кимнах и затворих вратата.
Тръгнах към къщата и му помахах, преди да вляза.
Най-после се преместих в новия си дом. Налагаше ми се, тъй като миналата ми къща имаше само една спалня. Ако имах гости, нямаше как да ги оставя да спят на пода във всекидневната.
Започнах да гледам мебелите, които успях да сложа от тази сутрин. Оставаха ми само трапезната маса и няколко семейни снимки.
Реших да започна със снимките и картините.
Извадих от кашона всички мои детски снимки и ги разпределих на стената. След тридесет минути бях готова с тях. Оставаха ми само две големи картини.
На едната картина беше нарисувана червена роза и на нея една пеперуда. Винаги ми е допадала тази картина, още от първия ден, когато я купих. Харесваше ми как черната пеперуда допълваше невинната червена роза. Даваше мотив за хармония между доброто и злото. Тази голяма картина имаше огромно влияние върху мен.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И най-накрая последната снимка. Тази, която винаги донася усмивка на лицето ми. Всеки път, като я погледна, изглежда все едно е направена миналия ден.
Тази снимка е от преди девет години. Когато аз и Марк бяхме отишли на сватба. Младоженецът беше приятел на Марк и той ни покани.
Снимката беше семпла, но и пленителна. Тогава носех хубава червена рокля, с няколко панделки отстрани. Никога не нося рокли и той винаги ми се е подигравал за това. И на този ден, за да го зарадвам, носех рокля. Според него съм била много красива и, че съм трябвало да носи рокли по-често. Той носеше черен костюм с червени детайли по него и с червена риза под сакото. Така се съчетавахме. Винаги съм пазела тази снимка.
И двамата се усмихвахме, докато камерата запечата момента. Спомням си всичко от този ден. Аз и най-добрият ми приятел, Марк.
Г.Т. Няма да ти кажа
"Всичко върви по план, сър. Това момиче никога няма да узнае!"
°°°
Само ще споделя тази снимка и нищо повече. Защото си заслужава.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
