°19°

467 30 2
                                    

Г.Т.Сохрин

"Нунаааа!!" Джънкук извика, ходейки бързо към виенското колело.

Тичаше с всичка сила, но продължаваше да ми се смее, защото бях малко бавна, сравнение с него.

"Спри да се смееш! По-стара съм от теб!" Казах и той най-после позабави. Вече наближавахме виенското колело.

На Джънкук вече му ставаше скучно от стоене вкъщи 24/7, за това предложи да излезем. Да отидем в увеселителния парк ми се стори като добра идея.

Не беше много близо до у дома. Трябваше да минем през малка горичка, за да стигнем до тук. Но си струваше.

Джънкук сплете ръцете ни и веднага усетих тази негова приятна топлина. Видях го да ми се усмихва, преди да ме задърпа да си седнем по местата.

След време заехме местата си и бяхме изумени от светлините на Сеул. Беше много красиво. Ръката му, все още държейки моята, започна да гали гърба на ръката ми с палеца си.

Облегнах се на силните му рамене и отново се вгледах в красивата гледка.

Радвах се, че го заведох тук, защото той самия се забавляваше.

Очите му бяха широки от гледката пред него, докато моите бяха единствено около щастието му.

Усещайки погледа ми върху него, се обърна към мен. Даде ми най-широката си усмивка, която накара сърцето ми да подскочи.

"Мноооого ти благодаря, Нуна!" Каза и ме целуна.

Тъй като главата ми беше близо до рамото му, му беше лесно. Усетих как лицето ми се затопля и скоро се сгуших още повече в него.

Забавлението скоро свърши и излязохме. Взехме си храна и решихме да си я хапнем на спокойствие вкъщи.

Бях много гладна и за това Джънкук каза, че бързо ще се приберем.

Паркирах колата близо до гората, за да ходим по-малко. Коремът ми изкъркори, което накара Джънкук да обърне вниманието си към мен.

Той започна да се смее, а аз се нацупих. Какво да направя? Държах храната в ръцете ми и миризмата изобщо не помагаше.

Джънкук взе храната. Може би, за да спра да мисля за нея?

Щом се приближихме до гората, жена на улицата хвана вниманието ми.

Седеше пред дърво и май продаваше някакви неща на масичка. Опитах се да видя по-добре и забелязах кукли, пръстени, колиета и други.

My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation} Where stories live. Discover now