My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°3°

Г.Т. Сохрин

Не спирах да крещя от страх, без да си поемам дъх. Сърцето ми биеше неимоверно бързо. Опитвах се да се успокоя и като успях, ми се прииска да държа AK47 в ръцете си.

(Предполагам, че това е някакво оръжие xD.)

Марк не спираше да се смее, докато гледаше жалкото ми състояние. А аз от друга страна, ми се искаше да прекратя цялото ни приятелство.

Буквално си представях как го удушавам до смърт.

"Трябваше да си видиш физиономията..."

Без нищо да казвам, се разположих в леглото си и се завих с голямото си одеало.

"Хайде де, не ми се сърди Рин-а, знаеш, че беше само шега." Той каза, но все още се кикотеше.

"Моля те, просто си върви."

"Добре, добре. Лека нощ!" Каза леко саркастично, защото много добре знаеше, че няма да мога да заспя.

Притиснах одеалото още по-близо до себе си, опитвайки се да заспя.

°На следващия ден°

Събудих се рано, въпреки че съм спала само три часа. Приготвих се за последните две дестинации, които ще посетим днес. Бях облечена с черен суитчър, сини скъсани джинси и маратонки.

Сложих файловете в раницата ми и тръгнах надолу по стълбите. Получих съобщение от Марк да изляза, тъй като вече е пристигнал.

Влязох в колата и почти веднага си сложих слушалките, за да не може да ме дразни за вчерашната "шега".

Първото място не беше зловещо като другите. Разгледахме цялото място и вече се стъмваше.

Леко въздишах, тъй като вече се бях изтощила.

"Вече уморена? Трябва да посетим още едно място." Как се усмихваше, като аз исках само да се прибера и да спя.

Вече стигнахме крайната си цел и бях МНОГО развалнувана...поне имах сили да съм саркастична. Най-после пристигнахме след МНОГО интересното ни пътуване.

Да си призная, това място беше най-зле от всички. Настръхвах само като погледна това масивно имение.

"Готова?" Усещах как студената пот притеснение ще избие всеки момент.

"Ъмм..."

"Хайде!" Заклевам се, това момче има проблеми. Как може да бъде толкова развълнуван?

Вече влизахме вътре и аз не откъсвах ръце от якето на Марк. Това място беше два пъти по-голямо, от което и да е вчерашно.

Марк изведнъж спря и въздъхна.

"Сохрин, предлагам да разглеждаме по отделно. Това място е огромно, а трябва да се приберем преди да се стъмни, иначе ще е още по-зловещо."

Аз просто кимнах.

"Съжалявам." Усмихна ми се извинително, тъй като знаеше, че мразя такива места.

Той тръгна на ляво, а аз на дясно. Разгледах всички стаи, като вземах някои неща, които според мен можем да дадем в организацията.

Очудващо намерих няколко химикала и гребен с косми на нея. Сложих я в един от, приготвените по-рано, пликове, и тръгнах да излизам от стаята, но нещо затръшна вратата пред носа ми.

Започнах да се притеснявам, въпреки че знаех, че това е, заради течението. Започнах да си търся телефона, когато усетих, че нещо се мърда.

Прозорците трептяха учестено, преди рязко да се затворят, получавайки се силен шум. Един по един, така всички прозорци се затвориха, което още повече ме притесни.

Започнах да треперя, когато усетих нещо или по-скоро някой, да диша срещу кожата на врата ми. Уплашена до смърт, се опитах да се обадя на Марк, обаче чак сега видях, че нямам обхват.

Когато се опитах за втори път да се свържа с него, усетих силна болка в главата си, все едно някой ме удари. Толкова много болеше, че усещах как бавно падам. Вече чувах как Марк вика името ми. Явно вече е чул виковете ми.

И в следващата секунда, всичко беше черно.

°°°

Някой да ми каже кой ден от карантината е. Усещам как бавно се побърквам, само фиковете ме държат. Както и да е, а вие как сте?

Credits: igot7_ara