My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°9°

Г.Т.Сохрин

Все още ми беше трудно да се мърдам или да направя какъвто и да е звук. Сякаш бях притисната от нещо студено. Много студено.

Бях вцепенена. Цялата треперих, а гласовете изобщо не спираха. С всяко изречение, изричаните думи ставаха все по-груби. Отвратителни думи, които не исках да чувам. Усещах как сълзите ми ще потекат всеки момент.

И в тази секунда се предадох. Затворих очи и усетих как силите ме напускат. Докато се усетя, вече бях на земята.

°°°

"Ъгххх." Събудих се с тежко главоболие, не усещайки си ръцете.

Намръщих се, усъзнавайки къде съм. Спала съм в леглото си, но с някаква полуразкопчана черна риза.

Инстинктивно си прикрих разкритата част от тялото ми, когато някой отвори вратата.

Беше Джънкук. Изглеждаше все едно не очакваше да съм будна. Правеше нещо на телефона си, затвори вратата след себе си и погледна към мен.

Изглеждаше повече притеснен, отколкото изненадан. Бързо си остави телефона на страна и тръгна към мен.

Седна до мен и нежно обхвана лицето ми.

"Сега как се чувстваш? По-добре ли си?" Попита нежно, обаче се усещаше притеснения му тон.

Щях да му отговоря, но осъзнах колко близо сме един от друг. Очите ми леко се оголемиха, а лицето ми стана като домат.

Предполагам, че и той го осъзна, гледайки с подобната на моята реакция.

Той бързо стана от леглото, докато разтриваше задната част на врата си.

"По-добре ли си, нуна?" Попита срамежливо, а аз се изкикотих.

Погледна ме с големи очи, лека усмивка красеше лицето му.

"Приемам това за 'Да'." Отвърна, широко усмихнат.

"Какво стана с блузата ми?" Попитах го.

"Изведнъж припадна. Когато отидох при теб, видях, че имаше малко кръв по блузата си. Изплаших се и не знаех какво да правя за т-това а-аз-" Започна да заеква.

"Смени ми блузата?" Попитах и той погледна към мен моментално.

"Хей, не го наричай така. Дадох всичко от себе си да не те гледам. Погледа ми беше само на затворените ти очи. Наистина." Каза, защитавайки се. Лекичко се усмихнах.

"Благодаря, за това, което си направил."

Усетих как матрака потъва и това беше Джънкук, лазейки към мен. Придърпа ме в здрава, но и нежна прегръдка.

"Не е нужно да се извиняваш, просто не прави така отново. Много се изплаших. Моля те, грижи се за себе си, нуна." Прошепна близо до ухото ми. Това ме правеше щастлива.

"Няма, обещавам. Ако искаш сега слез долу, а аз ще си взема душ. Все пак не мога да съм с твоята риза вечно, нали?"

Усмихна се сладко, преди да излезе от стаята.

Щом си тръгна, се опитах да стана, но рязка болка отстрани на талията ми ме спря. Изсъсках от болка. Отидох в банята и заключих вратата след себе си.

Бавно премахнах ризата, опитвайки се болката да е възможно най-малко.

Погледнах огледалото и забелязах голямата рана на талията ми. Изглеждаше брутално. Не беше като направено от животно нито пък от нож, а сякаш човешки нокти са били причинителя.

Гледах направеното с ужас. Не е кървяло много. Явно Джънкук ми е сложил мехлем.

Клекнах, за да взема нещо което да сложа на раната, за която нямах представа как се е  появила. После се преоблякох и отидох в кухнята, където беше Джънкук.

Той сервираше, приготвената от мен храна. Явно е добавил финалните щрихи. Плесна с ръце от удовлетворение, радвайки се на шедьовъра си.

Тихо се засмях, обаче той ме чу.

"От кога си тук?" Попита шокиран.

"Току-що дойдох." Усмихнах се и седнах до него.

Той ни сервира и започнахме да ядем в тишина, но след време ми разказа няколко смешки, явно за да ме развесели. Радвах се, че имам приятел, като него, до мен.

Но отново онези отвратителни думи не спираха да ми се преповтарят в ума.

Опитах се да разкарам тези мисли от главата си, за да се насладя на времето си с новия ми приятел.

°°°

Не знам дали сте забелязали, но имам нова корица 👀. И то тази е специално направена от мен. Много бих се зарадвала ако ми кажете дали ви харесва. Според мен като за първи път е добре.

Credits: igot7_ara