My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°17°

Г.Т.Джънкук

С отварянето на очите ми добре огледах стаята. Бях тук...

Усмихнах се, когато осъзнах, че успях да изляза. Очите ми не спираха да търсят жената, която обичах безкрайно. Не я виждах никъде. Ставайки от леглото, първото нещо, което видях, беше образа в огледалото пред мен.

Лицето ми изглеждаше уморено, а и имах торбички под очите. Намръщих се. Какво е правил?

Оставих всички мисли настрана, за да сляза на долния етаж, с надеждата тя да е там, но отново не беше тук. Странната тишина ме напрягаше.

Нямаше как да не започна да се тревожа за местонахождението и, но в същото време знаех, че ще се върне. Не ми оставаше избор, освен да чакам търпеливо.

Г.Т.Сохрин

Тялото все още ме болеше, а мислите ми бяха запълнени само и единствено с Джънкук. Всичко за което знаех в този момент.

Ала какво можех да направя? Нищо, изобщо нищо. Обичам го и никога няма да спра да го обичам. И сега не знаех какво да правя с живота си. След това, което ми каза доктора.

Лежах в болницата, погледа ми забит в тавана. Ритъма на сърцето ми ясно се чуваше, благодарение на монитора.

Само ако не се бяхме заели с онзи проект. Само ако не бях оставила добрината ми да развали мен, радостта ми, най-добрият ми приятел.

Някога изобщо обичал ли ме е?

Какво се очакваше от мен да правя в момента? Не можех просто да го оставя да си тръгне, нищо не можех да направя. Вратата се отвори и двама полицая влязоха.

Веднага свалиха шапките си и се приближиха до мен. Започнах да се наддигам от легналото си положение, но единият полицай ме спря, сигнализирайки ми да си легна удобно.

Седнаха в близост до леглото и показаха значките си. Единият извади също химикалка и тетрадка.

"Госпожице, ще ни трябва вашата гледна точка. Бяхте намерена от жена, която живее в квартала Ви. Каза, че сте имали многобройни наранявания, не пропусна да отбележи, че от глава до пети сте били в рани. Трябва ни цялата информация, която можете да ни дадете. Това може да е случай на опит за убийство!"

Каза, но аз поклатих глава.

"Не, сър, просто няколко надрасквания, нищо повече. Искаха ми пари или някаква скъпа вещ. Когато отказах, станаха прекалено агресивни." Излъгах ги.

Не можех просто ей така да им кажа, че духът на стара жена, която никога не съм виждала до сега, е направила всичко това.

Спогледаха се преди пак мен да погледнат.

"Спомняте ли си някой от тях? Някакво описание."

Попита и изчака търпеливо за отговора ми. Но също и жената зад тях, гледаща право в очите ми. Истинската причина за сегашното ми състояние.

"Носеха маски, а и бяха с качулки. Нямаше как да ги погледна добре. Би трябвало да се оправя, а и не искам да подам жалба."

Допълних и те ми повярваха или поне така си помислих. За щастие се съгласиха да не подам жалба. Знаех, че не бяха съвсем сигурни, та ми дадоха номер, в случай на спешен случай.

Скоро те си тръгнаха и тя се приближи, като усещах студенината да се увеличава в тялото ми. Не бях свикнала на това усещане.

Вдигна си ръката и я приближи до мен, бавно слагайки я на корема ми. Бледите и бели пръсти ме галеха, очите и никога не напускаха моите.

Чисто черните и очи създаваха чувство за страх у мен за пореден път.

И само секунда по-късно, тя изчезна. Усещах как сълзите се приготвят да бъдат пуснати, но успешно ги задържах. Искаше ми се нищо от това да не се беше случвало.

Станах и се преоблякох в обикновените ми дрехи преди сестрата да се върне. Тя ми хвана нежно ръцете и ме поведе. С излизането ни видях, че такси вече ме чака.

След няколко минути, вече бях пред дома, мястото, където мъжът, който обичах все още е там. Излизайки от колата, ми беше казано, че изплащането вече е направено в болницата.

Кимнах и си върнах погледа на къщата пред мен. Поставих ръката си на задния джоб на джинсите си, за да извадя внимателно пистолета, който криех.

Беше по-лесно, от колкото си мислех, да го взема от полицая.

Не знаех какво ще направя. Но трябва да се вземат някакви мерки, особено когато част от него е в мен.

°°°

*зъл смях* нека драмата да започне

Credits: neottarius