My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°EPILOGUE°

Тичах около цялото място след като си поговорих с него, ръцете ми бяха вдигнати, защото си представях, че летя с вятъра.

След няколко минути започнах да се хиля, вятъра се разбиваше в бузите ми, а почувствах зъбите си студени от бриза.

Беше приятно чувство, което много ми харесваше.

"Джонхюка, трябва да си вървим."

Спрях и се обърнах, за да видя красивата ми майка.

Усмихваше ми се, махайки към себе си. Сигнализираше ми да изтичам обратно при нея. Беше време да си ходим.

°°°

Усмивката му беше единственото нещо, което се въртеше в съзнанието ми сега.

Синът ми Джеон Джонхюк...

Имаше очите и усмивката на Джънкук, които обожавах по равно. Бях щастлива, дори като самотна майка. Станаха 3 години, от както Джънкук не е сред нас.

Той си замина, но след себе си остави спомен, който никога няма да забравя, дори и да искам.

Той беше невинно, но зряло момче.

Бих казала, че е доста умно дете за годините си. Бързо се учи и уважава хората.

Мил и учтив е, не можех да съм по-горда от дете като него.

Знаеше за баща си, но не съвсем всичко. Не можех да му кажа за сега, беше прекалено мъничък, за да разбере.

Простих на Джънкук отдавна. Знаейки, че никога не е бил той виновен.

Бяхме пред гроба му и гледах как Джонюнк се грижи за мястото, махайки пръста от плочата.

Постави цветето, което му бяхме приготвили и се усмихна.

"Обичам те, тате."

Каза и сърцето ми се стопли. Поклони се за уважение пред баща си и отново се обърна към мен.

Беше само до коляното ми, очите му ме погледнаха.

"Вече изглеждаш уморена."

Каза и се засмя на собствените си думи. Клекнах и го вдигнах.

Прегърна ме, докато го носех, поставих главата му на врата ми. Дишането му постепенно се забави. Беше прекалено уморен след дългия ден.