My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°1°

1  година по-късно

Г.Т.Сохрин

Когато си отворих очите, първото нещо, което видях, донесе топло чувство у мен. Джънкук, лежи пред мен, издавайки леки похърквания. Леко се засмях при този звук. Обърнах се и излязох, за да се освежа.

Бях готовоби и като се върнах видях, че и Джънкук е станал.

Изглеждаше като малко дете, когато ми се усмихна със затворени очи.

Той също стана, за да се подготви за днешния ден, а аз през това време реших да ни направя закуска. Тъкмо изваждах единия съд от шкафа, обаче усещането за студен бриз, минаващ през мен, не остана незабелязано.

Все пак се опитах да не мисля много по въпроса и просто си продължих с работата. С купа в ръка се обърнах, но рязко се спрях. Пред мен стоеше прекалено позната за мен жена.

Беше с дълга черна рокля. Лицето и по-ярко от всяко едно, което някога съм виждала. Ала очите и бяха заобградени тъмнина. Тя просто си стоеше там безмълвна, но аз бях в същото положение.

Зяпайки я, усещах колко силно ми бие сърцето. Бях очудена как не бях изпуснала купата от страх и шок.

Лицето и изглеждаше толкова студено, че тръпките по мен ставаха все повече и повече.

"Нунаааа" Джънкук извика силно и ме прегърна.

За миг погледнах със страх Джънкук, преди отново да насоча вниманието си към жената, която вече я нямаше. Намръщих се и се загледах в усмихващия се Джънкук.

"Д-джънкук, и ти ли я видя?" Попитах, но той беше доста объркан от въпроса ми.

"Коя да видя?" Отговори на въпроса ми с въпрос и аз посочих къде се намираше тя до преди минута.

"Да не си имала кошмар? Няма никого там!" Отговори, като ме прегърна, вземайки нещата от ръцете ми и поставяйки ги на плота.

Сготвихме и ядохме заедно, но образа на жената не ми напускаше главата.

Бях травмирана по някакъв начин. За дали бях изплашена, това беше очевидно, обаче бях травмирана, защото знаех, че съм я виждала някъде.

Не можех всичко да си спомня, но самото и лице ми беше запаметено в мозъка ми. Полагах усилия да я забравя, но, разбира се, без успех.

Джънкук забеляза умълчаното ми състояние и ме попита дали всичко е наред, а аз, както винаги, казах, че няма никакъв проблем.

Денят мина нормално, ако не включим частта, където Джънкук се притесняваше за мен, а аз се опитвах да си спомня от къде познавам тази жена.

Върнах се в стаята, напълно потънала в собствените ми мисли. Легнах на леглото, вгледах се в тавана. Не по-късно и Джънкук се присъедини към заниманието ми.

Въздишка се отдели от устните му, преди да ме дръпне към него и да се гушкаме.

"Моле те, не бъди така Нуна." Каза нежно.

Чувайки гласа му, го прегърнах още по-силно, като поставих целувка на, покритите му с дрехи, гърди.

Усетих го да потрепва от това мое действие. Погледнах към лицето му, не за да видя тъмните му черни очи, а светло-кафевите му.

Това все още не разбирах. Понякога очите му са чисто черни, а в следващия момент са топло-кафеви.

Преди бях леко изплашена и притеснена от това негово явление, но с времето просто свикнах.

"Обичам те толкова много." Каза и после ме целуна. Меките му устни плавно се движеха по моите, докато аз си затварях очите.

Усещането на толкова много искри, когато уви ръцете си около кръстта ми, беше неописуемо. Целувката продължи още няколко минути, но трябваше да се разделим, заради недостиг на въздух.

Чисто черните му очи отново се появиха, гледайки ме внимателно.

Усмихна ми се и заспахме заедно. Имаше моменти, в които ме объркваше, но в края на краищата аз го обичам и той мен, а това за мен е достатъчно.

°°°

Г.Т.Джънкук

Моментът, в който целуна гърдите ми, усетих вълна от топлина да минава през мен. Беше толкова малка и невинна така. Трябваше да приема съдбата ми и лошия ми късмет.

Лошият късмет, който спира чувството ми на обикновено човешко удоволствие. Приятелство, любов, семейство, щастие- неща, които никога не съм имал.

Обаче имах нужда от нея. Повече, от колкото той имаше. Искаше я за собственото си удоволствие. По дяволите, той никога не я е дори обичал. Всеки път ме ядосваше, когато я целуваше и и казваше, че тя е света му. И то само, за да спечели доверието и.

Да развали доверието и. Как искам тя да знае истината.

°°°

Иии така започва втората книга. Те първа има много неща за разплитане, ще е интересно
💜👄💜.

Credits: igot7_ara