My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°18°

Г.Т.Сохрин

Пистолета беше поставен в задния ми джоб на джинсите ми, докато се насочвах към входа. Сърцето ми се свиваше при всяка моя мисъл в ума ми. Нямаше нужда да споменавам, че съм уплашена.

Отворих вратата с лекота, тъй като беше отворена, погледа ми моментално търсеше чудовището.

Беше седнал на дивана, всичко което знаех караше кръвта ми да кипи. Никога не съм го мразела така, никога през живота си не съм мразила някого като цяло.

Всички хора, които уби, дори без да премисля. Хора, които някога са били съпрузи, бащи или най-добри приятели...

Боли ме, че трябваше да се стига да тук. Вече бях почти пред него и той усети присъствието ми. Веднага се изправи с широка усмивка. Как може да ми се усмихва след всичко, което ми причини?

Лицето ми все още не показваше каквато и да е емоция. Сякаш невидими вериги ме държаха силно и ме спираха да се приближа повече до него. Краката ми бяха залепнали за земята. Ставах все по-ядосана.

Стоеше пред мен, усмихвайки се. Тялото му моментално прегръщаше моето. За миг замръзна, когато ръцете му направиха контакт с корема ми.

Отдръпна се и започна да ме наблюдава. Усмивката му още повече се разшири от радост.

"Рина, защо не ми каза, че си бременна?" Попита, като отстъпи крачка назад.

В този момент тялото му замръзна и изглеждаше, че нещо го боли. Исках да отида при него и да го попитам дали е добре, но логическото ми мислене спря действията ми.

Стаята се затъмни и започнах да се притеснявам, като неприятни тръпки ме побиха. Стана ми студено.

Очите му се разшириха, като се виждаше как голяма кървава линия си проправяше път през гърлото и рамото му. Сякаш някой го прорязваше с нож. Усещах сълзи от страх да се стичат. Усещаше се точно като в сънищата ми.

Бавно и мъчително за гледане, капки кръв се спускаха от раната на гърлото му и имах нуждата да изкрещя. Беше ужасяващо.

Той изобщо не можеше да се мърда, същото сполетя и китките и глезените му. Тялото му започваше да се покрива със собствената му кръв. Тогава я видях. Точно зад него.

Пръстите и се движеха, сякаш тя причинява цялата тази болка. Тялото ми трепереше от страх. Стаята беше затъмнена, но не до там, че да не видя нея.