My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°2°

Г.Т. Дзи Сохрин

Взех всичко необходимо и отново слязох на долния етаж. Марк все още беше на дивана и си гледаше на телефона. Щом ме видя, се усмихна и изправи.

"Готова?" Той ме попита, а аз само му кимнах.

Влязхоме в колата и потеглихме. Щяхме да разгледаме местата, за които сме писали в докладите ни. За да сме сигурни, че взетата от интернет информация е вярна.

Имахме два дена. За това решихме днес да посетим три места, а останалите утре.

Пристигнахме на първото място и беше малко...зловещо.

Не можах да си свърша работата, както трябва, заради всичките плъхове, срещнати по пътя.

За щастие успяхме да посетим и трите места, но аз вече бях изтощена.

Косата ми беше разрошена от многото тичане, което правех, за да се уверя, че няма свръхестествени същества след мен.

А от друга страна Марк - той цял ден ми се смееше. Доставяше му удоволствие да ме гледа как се побърквам.

Той все още се хилеше, без усмивката му да напуска лицето му.

"СПРИ!" Аз извиках, обаче той започна още по-силно да се смее. Още повече му се ядосах, но реших да не му обръщам внимание, като си поспя малко. След петнадесет минути стигнахме пред моята къща.

"Искаш ли да те придружа?" Опитваше се да се успокои, но си личеше как се сдържа да не се засмее отново.

"Не благодаря!" Опитвах се да звуча уверено, но мисля, че не ми се получи.

"Добре тогава, чао!!" Марк каза и аз го гледах как си тръгва с колата.

"Мамка му." Всъщност исках да ме придружи.

Сега дори не исках да вляза в собствения си дом. Имах чувството, че щом отворя вратата, някой ще ме грабне и ще ме наръга до смърт.

Бавно отключих вратата и после бързо влязох вътре. Включих осветлението и издишах въздух, който не съм знаела, че съм задържала.

Но изведнъж осветлението загасна.

Инстинктивно извиках и се втурнах към най-близката стая. Заключих се в спалнята, с чувството, че някой ме следи.

Скрих се под леглото. Дишах толкова тежко, сигурно този човек дори ме е чул.

Усетих как той влиза в стаята.

Дойде точно пред леглото ми и вече му виждах обувките. Той приклекна, готов да вдигне завивката.

В момента колко съжалявах, че Марк не беше с мен.

Бавно се вцепенявах, докато гледах движенията му.

Завивките се вдигнаха, за да видя него.

°°°
Съмнявам се, че очаквате нещата да се развият толкова бързо. Като сега Кук да я отвлече в огромното си имение и да я заключи в мазето. Мне, доста по-сложно ще е. Спокойно, скоро и Джънкуки ще се появи.

Credits: igot7_ara