My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°10°

Г.Т.Сохрин

След като се наядохме, измихме чиниите и му казах, че се качвам в стаята си.

Отначало беше объркан, но после кимна, като му казах, че имам малко работа за довършване.

Влязох в спалнята и заключих вратата. Бързо отидох в банята, за да сваля блузата си и да видя, че раната ми се оправя.

Дори и да звучи добре, не беше. Цялата ми талия брутално пареше.

Усещах сълзи да напират в очите ми. Правех всичко възможно да не извикам от голямото количество болка.

Бавно, раната се смаляваше и след секунди, все едно нищо не се е случвало.

Облекчена от това, че болката я няма, седнах на студения под в банята.

Забърсах си сълзите и се опитах да стана, въпреки все още леката болка.

Успях да се изправя на краката си и извадих обезболяващи от чекмеджето. Върнах се в стаята си.

Осъзнах, че Марк не ми се е обаждал от както си тръгна по работа. Този пъпеш вече забравил ли ме е??

Взех си телефона да му звънна и чаках да ми отговори. Наистина ли е толкова зает само от едно предаване на доклад, че не може да звънне на най-добрата си приятелка?

След още няколко секунди чакане, се почувствах зле.

"В момента номерът е неналичен. Моля, опитайте по-късно."

Само това чух, преди да затворя леко ядосано. Но защо? Каквото и да се случва, той винаги би ми вдигнал.

Леко се притесних, но реших да се разсея, като сляза долу при Джънкук. Той гледаше телевизия, като се кикотеше тихо.

Почувствах се добре, като осъзнах, че започва да се отпуска покрай мен, въпреки че се познаваме от няколко дена. Да не спомена и, че ми е като по-малко братче.

"Всичко наред ли е?" Погледнах напред, за да го видя, че ме пита с искрена загриженост.

Гледаше ме съсредоточено, докато аз се чудех как е разбрал тревогите ми.

Всъщност не бях толкова изненадана. Марк винаги ми е казвал, че съм като отворена книга.

"Да, спокойно. Явно просто ми липсва Марк." Казах, гледайки в краката си.

Усетих, че се мърда и погледнах нагоре. Вече беше пред мен.

Дръпна ме в една топла прегръдка. Имах чувството, че ще заплача, от това колко е успокояваща прегръдката му.

Бих потънала в ръцете му и изобщо не бих съжалявала. Отвърнах му на прегръдката.

"Не се притеснявай. Докато имаш мен, няма да се притесняваш за нищо. Не искам да те виждам тъжна никога повече. А за Марк - той ще се върне, но аз...

Аз винаги ще съм до теб."

Шепнеше в ухото ми, докато ме успокояваше. По някаква причина усетих тръпки по гърба си, като каза последните думи, но реших да сменя темата.

"Какво гледаш?" Опитах се да улекотя атмосферата.

"Хайде, гледай го с мен. Намерих един много хубав страшен филм!"

Каза въодушевено, като ме задърпа към дивана.

°°°

Да ме извините, но Иван и Стоян дано да се подпалят с това гориво -_-
Е, да се надяваме, че българския ще ми е по-добре.

Credits: igot7_ara