My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°4°

ВАЖНО⚠️
В тази глава ще се появи главния герой, а именно Джънкук. Моля ви, четете внимателно следващите глави, защото ще става все по-сложно и заплетено. Разбира се, ако имате въпроси, аз с радост ще отговоря. Ако трябва, ще се допитам и до автора на тази книга, за по-точен отговор.

°°°

Г.Т. Сохрин

Нямах представа къде се намирам в момента. Нямаше светлина. Опитах се да се размърдам...но без успех. Сякаш някой ме е заковал на стената. Исках да изкрещя за помощ, но нищо не излезе от устата ми. Усетих, че нещо се стича по главата ми. Де да беше вода. Беше прясна кръв. Повторно се опитах да видя, дори най-малкия източник на светлина, но беше почти невъзможно.

Имах чувството, че сънувам, но идващите към мен стъпки бяха прекалено реалистични. Бавно той спря и заради силният му мирис на кръв, знаех, че е пред мен. Изведнъж той ме стисна силно за врата, а на мен друго не ми оставаше, освен да изкрещя от внезапната болка.

Затворих си очите и продължавах да крещя с цяло гърло, обаче като ги отворих отново, Марк беше пред мен, с бутилка с вода в ръка.

Изглеждаше все едно се опитваше да ме успокои, заради състоянието, в което бях изпаднала. Огледах се, за да разбера, че все още сме в това имение. Вече не знаех кое е илюзия и кое истина. Започнах да треперя от това, което преживях преди малко.

Не знаех кой точно ни даде за доклад тази задача, но вече го мразя. Марк ме гледаше с притеснение.

"Добре ли си, Рин-а?"

"Марк, мисля, че трябва да тръгваме. Смисъл, виж, вече се стъмва." Казах, като се надявах да се съгласи.

"Не и докато не ми кажеш какво се случи." Начина по който го каза, рабзрах, че е сериозен.

"Моля те, просто не се чувствам добре."

"Добре тогава, да тръгваме." Усмихна се топло, сигурно, за да се опита да ми повдигне настроението.

Взехме всичко, което ще ни потрябва и скоро се насочихме към изхода. Марк ми държеше ръката, докато излизахме. Това ме накара да се усмихна. Фактът, че го е грижа за мен. Вече бяхме в колата и той караше към вкъщи. Беше тъмно, а сенките на високите дървета не помагаха особено.

Беше тихо, докато едно бездомно куче не си проправи път пред колата. Очите на Марк бяха почти затворени, явно от преумора, и за това не видя кучето.

"Марк!" Изкрещях, за да го събудя. Той бързо се осъзна и пое волана, опитвайки се да ни нанесе възможно най-малко вреда. Но все пак се усети силно раздрусване.

"Добре ли си?" Той ме попита, като спря колата, точно пред едно дърво.

"Да." Исках да се успокоя.

Докато още седяхме в колата, силния мирис на прясна кръв, си проправи път през ноздрите ни. Когато излязохме от колата, миризмата стана два пъти по-силна. Насочихме се към дървото, сякаш от там идваше. Отидох зад дървото, запушвайки си носа, но после изпищявайки от ужас.

Марк проследи погледа ми и очите му се разшириха. Пред нас лежеше тялото на младо момче, сигурно на нашите години. Изглеждаше отпаднал, а устните му трепереха.

Той промърмори тихо "Помощ.", но ние успяхме да го чуем. Погледнах Марк и той моментално си извади телефона. Звънна на спешното, описвайки ситуацията. А аз през това време клекнах пред нараненото момче.

Сложих си пръстите на китката му, за да видя пулса му. Голям товар падна от раменете ми, когато разбрах, че все още има надежда за него. След не по-малко от две минути, линейката дойде. Те го взеха, а ние го придружихме, защото трябва да дадем информация за случилото се.

Все още не можех да осъзная какво се случва. Спомних си как, докато му проверявах пулса, той постоянно повтаряше "Помогни ми, той ще ме убие.". Сякаш това бяха единствените думи, които знаеше. И преди да го попитам, линейката пристигна.

Може би говореше за човека, който го е довел в това състояние. Някой, който го е пребил почти до смърт и после го е оставил да умре.

Не знам защо, но имах нуждата да го попитам.

°°°

Слушахте ли новата песен на IU и Yoongi? Страхотна е *-*

Credits: igot7_ara