My Aurora - Not a Fairytail | J.JK {Bulgarian Translation}

°32°

Г.Т.Сохрин

Бях легнала ня леглото, взирайки се в тавана. Можех да чуя, че душът работи. Напомняше ми за дъжда. Още няколко месеца и всеки ден капчици дъжд ще падат от небето.

Обичах дъжда. Прохладния бриз, който ти удря лицето, звукът от светкавиците, който ти докарва настръхване. Вентилаторърът беше заместител на бриза, а звукът от течащия дъжд задаваше илюзията, че наистина вали.

Усмивка се проправи до лицето ми и то просто мислейки си за това. Опитах се да си спомня за някакви по-отличителни спомени с Марк, но само за няколко се сетих. И всичко това е заради тази тъпа амнезия. Притеснявах се да не съм забравила нещо важно.

Спомням си колко често ходихме за сладолед, как тичахме от магазин в магазин, когато бяхме в мола.

Започнах да се подсмихвам, спомяйки си всичко това. Моето първо семейство, най-добрият ми приятел.

Станах и се разтегнах, преди да взема решението да направя малък тур около къщата. Била съм тук преди, но всичките ми спомени свързани с това място са замъглени.

Изучавах малко по малко всяка стая. Те бяха подредени все едно никой не е бил тук до сега.

След всички стаи се намерих в един тесен коридор. Беше окрасен с доста картини. Успях да се досетя за някои. Първата му беше любимата.

(Хехе спомняте ли си я ;))

Червената роза заедно с черната пеперуда. Красотата и все още изпращаше тръпки по мен. Символизираше комбинацията от чистота и зло. Някак бях привлечена към тази картина. Може би за това я имам от цяла вечност.

Продължих да гледам картините. Повечето бяха абстрактни.

Не бързах, опитвайки се да запаметя колкото се може повече информация в ума си. Накрая на коридора беше и последната картина която докара огромна усмивка на лицето ми.

Тя беше толкова специална за мен, въпреки че не спомнях точния момент. Просто се чувствах щастлива от единствено гледането и.

Снимката беше семпла, но и пленителна. Тогава носех хубава червена рокля, с няколко панделки отстрани. Никога не нося рокли и той винаги ми се е подигравал за това. И на този ден, за да го зарадвам, носех рокля. Според него съм била много красива и, че съм трябвало да носи рокли по-често. Той носеше черен костюм с червени детайли по него и с червена риза под сакото. Така се съчетавахме. Винаги съм пазела тази снимка. 

И двамата се усмихвахме, докато камерата запечата момента. Спомням си всичко от този ден. Аз и първата ми любов- Джънкук.

Поради някаква причина този спомен беше изключително запазен в ума ми. Можех всичко да усетя от този ден.

Намръщих се, защото този спомен ми излезе чак сега, а аз се държах като непозната с него, като ме посети в болницата. Може би казва истината, че сме били двойка.

Усетих да се изчервявам, когато дъхът му беше върху врата ми. Прегърна ме през гръб. Поклащаше ни наляво-надясно, получавайки кикот от моя страна.

"Хайде, да отидем на долния етаж." Каза и аз кимнах. Беше толкова близо до мен, че усещах есенцията от шанпоана му, карайки ме да вдишам дълбоко.

За мой лош късмет, той ме забеляза. Започна да се смее, а аз го ударих леко.

Държеше ръката ми в неговата, докато се насочвахме към кухнята. Повдигна ме, като от мен излезе едно ахване, докато не ме сложи на хладния плот.

Извади престилка и си я сложи. Скоро всичко, от което имаше нужда, беше приготвено и с това започна да готви.

"Какво готвиш?" Попитах от чиста любопитност.

За миг ме погледна, преди отново да насочи вниманието си към храната.

"Ще ти кажа, но първо трябва да се постели масата." Отговори и аз веднага се заех за работа.

Чух го да се смее.

"Не се наранявай, Нуна!" Извика от кухнята.

Държа се като дете. За Бога, аз съм по-възрастна от него. Въздишах и просто го зачаках в трапезарията.

Скоро дойде и сервира храната. Хранихме се в тишина. Не беше от неловката. Просто се наслаждавахме на присъствието на другия.

Или поне тя така си мислеше.

°°°

Credits: igot7_ara